За съжаление, някои проблеми могат да доведат до това четириногият ни другар да развие у себе си страх към нещо, който бързо може да прогресира във фобия. Това може да промени генерално поведението на домашния ви любимец и дори да застраши цялостното му здравословно състояние, пишат от AnimalWised. 

За да избегнем тези неприятни ситуации, предлагаме ви да разгледаме заедно 10 признака, че кучето ви се страхува от нещо. Ако се научите да разпознавате първите и най-ранни симптоми на страх и фобии при четириногите, можете да прецените по-добре как е чувстват те и съответно – да осигурите по-добри грижи.

Страхът е адаптивна емоция, която се появява, когато кучето усети непосредствена опасност. Важно е да можем да разграничаваме страх от тревожност. 

Тревожността е хронично състояние, характеризиращо се с несигурност, което може да прерасне във фобия и да се появи в ситуации, които всъщност не са опасни. Когато животното е много уплашено, то може да се парализира, да се опита да избяга или да стане агресивно. 

Страхът обикновено произтича от лошата социализация. Това е период, през който косматият ни другар се запознава с различни ситуации и стимули, на които е вероятно да попадне в по-късния етап от живота си. Ако се научи да реагира спокойно към нещо по време на фазата на социализацията, то кучето ще развие и способност да се държи по същия начин и в бъдеще. Ако този период бъде пренебрегнат или се допусне да се случат негативни ситуации, това формира основа за фобии в годините напред.

Травмата преди, по време или след социализацията на малкото кученце може да доведе до плашливо поведение в зрелите му години. Това може да включва: случайна травма, физическо или емоционално насилие, изоставяне и тн. Няма как да знаем коя ситуация точно каква асоциация оставя у животното, а съществуват и генетични влияния, които могат да накарат някои четириноги да бъдат твърде недоверчиви и плашливи. 

Патологичните заболявания могат да намалят качеството на живот на кучето. Ако се остави страхът да стане хроничен, това ще застраши цялостното здраве на питомеца ви. Някои проучвания дори показват, че 

Независимо каква е причината за страха у кучето, наша задача като отговорни стопани е да се научим да разпознаваме проявите на този тип поведение. За това – предлагаме ви заедно да разгледаме 10 от основните симптоми и признаци, че нещо притеснява и плаши домашния ви любимец.

Ако опашката на кучето се намира плътно прилепена надолу или директно е в позиция – между задните му крака, това е сигурна индикация, че то изпитва срах.

Ушите, издърпани назад или залепени за главата, също се видим признак на уплаха при четириногите. Това е важен знак, който не бива да пренебрегвате, защото понякога това е успокояващ сигнал за някои кучета, който може да подсказва, че предстои да станат агресивни. 

Уплашеното куче има леко прегърбена позиция на тялото и може да ходи леко приклекнало. Тази поза ни казва, че четириногото не се чувства сигурно и не възприема средата около себе си като спокойна или позитивна.

Когато едно куче се чувства уплашено, то често търси инстинктивно място, където да се скрие, за да се почувства сигурно. Това е кътче, където животното се усеща защитено от външни сили и има контрол над ситуацията. Това може да се случи редовно, ако четириногото страда от тревожност, но може да се прояви и на отделни епизоди. Пример за последното може да бъде, когато навън има силни фойерверки или гръмотевична буря, например.

В ситуация, в която се усеща в непосредствена опасност – напълно логично е кучето да иска да избяга. Това е първосигнална и естествена реакция и основен метод за справяне с несигурността. Когато има реална опасност – разбира се, че това е най-доброто възможно решение. Но в случаите, когато такава не е на лице, подобно бягство по-скоро увеличава нивата на тревожност и стрес. 

Уплашените кучета могат да демонстрират различни сигнали, чрез които алармират стопаните за емоционалното си състояние. Това може да е облизване на устните, прекомерно прозяване, отривисто въртене на главата, свиване на тялото, отклоняване на погледа или поглеждане настрани. 

Подчинението при кучетата е адаптивен отговор, който им позволява да установят йерархия и да оцелеят в глутница. Важно е да подчертаем, че в рамките на една и съща група четириноги, които живеят заедно, позицията на лидер може да се променя. Глутницата невинаги следва линеен модел. 

Позите на подчинение се проявяват редовно във вътрешновидовите взаимоотношения, т. е. между индивиди от един и същи вид. Кучето заема подобна поза доброволно, когато разпознае доминиращ индивид, изразявайки подчинение. Въпреки това, в някои екстремни случаи, четириногото може да демонстрира подобно поведение, когато разпознае ситуация на силен стрес или страх. В тези случаи тези пози обикновено са придружени от успокояващи сигнали и други симптоми, споменати по-горе. 

Ситуациите на силен стрес или страх у кучетата могат да доведат до физиологични промени. Мускулната скованост и треперенето са едни от най-често срещаните признаци. Цялостният език на тялото на уплашеното куче излъчва напрегнатост. В по-екстремни ситуации кучето може също да е толкова уплашено, че да се обездвижи.

Страховото и покорното уриниране са две различни неща. Куче, което се изпуска в следствие на силен страх, го прави неволно, когато е изправено пред ситуация, която не му позволява да издържи. Например – много домашни любимци уринират неволно, когато им се карате или им повишавате тон, така че това е очевиден симптом, че тази ситуация им причинява стрес до такава степен, че губят контрол над пикочните си пътища.

Използвайте положително подсилване, за да тренирате правилно кучето си и да стимулирате неговите когнитивни, емоционални и социални способности, а не да му причинявате излишна уплаха и стрес посредством наказания. 

В случаи на хроничен страх и тревожност, кучетата могат да развият определени стереотипи на поведение. Това са неща, които животното повтаря непрестанно, но които не му помагат на практика. Този тип поведение често се проявява, когато четириногото е изложено продължително на стресова и негативна среда, където страхът постоянно се насърчава. 

Най-често наблюдаваните стереотипи при кучетата са преследване и щипане на опашката, облизване на козината или лапите, непрестанен лай и преследване на въображаеми насекоми. Някои поведения могат да са особено странни, като близане на метални повърхности или на урина от земята.

Страхът може да накара кучетата да проявят агресивно поведение, известно още като защитна агресия. Когато четириногото се окаже в ситуация, в която физическата му цялост е застрашена, нападателното поведение може да се използва като вид защитен механизъм, чието предназначение е да запази благосъстоянието на животното срещу опасностите на околната среда. 

Това може да се случи дори, когато няма реална опасност за животното– често неговото индивидуално усещане е достатъчно, за да отключи поведението на агресия. 

Агресията, породена от страх при кучетата, може да бъде идентифицирана чрез някои прости признаци като:

Важно е да отбележим, че агресията при кучетата е сериозен поведенчески проблем, който трябва да бъде регистриран и да се работи по отстраняването му – бързо и правилно, за да се запази благосъстоянието на животното и на всички около него.

Важно е да не подценяваме страха, защото той може да се превърне в тревожност, агресия или проблемно поведение. Ето няколко стъпки, чрез които можете да помогнете на уплашеното си куче да се почувства отново спокойно и защитено:

Всяко куче има нужда от свое убежище – кътче, където може да се скрие, когато нещо го плаши. Това може да е леглото му, клетка с отворена врата, или тиха стая без шумове и хора. Не насилвайте животното да излезе от там – оставете го само да реши кога е готово. Усещането за контрол над ситуацията е първата стъпка към успокоението.

Гласът на стопанина е най-силният инструмент за успокояване. Говорете на питомеца си бавно, с нисък, равномерен глас, избягвайки резки движения или повишаване на тон. Това кара кучето да усеща, че ситуацията е безопасна и че вие контролирате положението.

Много собственици инстинктивно се опитват да „коригират“ уплашеното поведение, но наказанието само задълбочава проблема. Кучето не може да свърже страха с дисциплина – то просто ще приеме, че и вие сте част от заплахата. Вместо това награждавайте го, когато се държи спокойно, за да му покажете кой тип поведение е желан.

Помогнете на кучето да свърже плашещия стимул с нещо приятно. Ако се страхува от прахосмукачката – пуснете я отдалеч и му дайте лакомство. Постепенно намалявайте дистанцията, докато кучето осъзнае, че страшното нещо всъщност предвещава нещо хубаво. Това се нарича десенсибилизация и е доказан метод в обучението.

Чувството за страх често се усилва, когато има непредсказуемост. Кучетата чувстват най-сигурни, когато денят им следва определен ритъм – хранене, разходки, игра и почивка по едно и също време. Така усещат стабилност и знаят какво да очакват от средата си.

Ако страхът е силен или продължителен – например паника от гръмотевици, хора или коли – най-добре е да се консултирате с ветеринарен поведенчески терапевт. Тези специалисти могат да определят дали става въпрос за фобия, тревожност или поведенческа травма, и да изготвят индивидуален план за помощ.

В обобщение – ако установите, че кучето ви се плаши лесно и забележите някой от изброените по-горе знаци, че явно изпитва страх или тревожност, не се колебайте да се свържете с ветеринарния си лекар за съвет. Страхът у домашните ни любимци може да се дължи както на физиологични, така и на психологични проблеми, така че – след като изключите патологичната причина, препоръчвам ви да потърсите специализирана помощ, за да работите върху отстраняване на причините за страха и поведенческите проблеми на четириногия си другар.

Вижте още: 

10 често срещани кучешки страхове и фобии

Могат ли наистина кучетата да подушат страха