Анатомията на кучешкото ухо

Кучешкото ухо има невероятно сложна структура, като без да навлизаме в медицински детайли или терминология ще отбележим, че всяка издатина, гънка и ръб имат своето име. Познаването на всички тези малки елементи не е от особена важност за стопаните, но е добре да имате представа поне основно от структурата на ушите на домашния ви любимец – това може да ви бъде полезно, особено ако питомецът ви е предразположен към ушни проблеми. 

В кучешките уши има най-малко 18 мускула (зависи от породата на животното), благодарение на които се случват движенията – накланяне, повдигане и завъртане. Способност, която помага на четириногите да идентифицират и улавят звуци от различни посоки.

За разлика от хората, които имаме много къс ушен канал, при кучетата той е дълъг и тесен, като прави почти 90-градусов завой и накрая стига до по-дълбоките части на ухото.

В сравнение с котките, кучетата са склонни да имат много повече проблеми с ушите и ушни инфекции – особено породите с клепнали уши като Басет.

Слуховите способности на кучето ви зависят от породата и възрастта му. Като цяло, и четириногите, и хората чуват подобни нискочестотни звуци. Средният диапазон на слуха на едно куче обикновено е около 67 херца до 45 000 херца (45 килохерца). Човешкият слух се простира от 20 херца до 20 000 херца (20 килохерца), но повечето хора обикновено достигат до 16 херца. Домашните ни любимци имат много по-чувствителен слух от хората, като са в състояние да улавят ултра тихи шумове, които ние не можем да доловим. 

Емоционалното състояние и нивото на внимание на кучето може да се определи, като се наблюдават ушите му. Ако те са изправени, обърнати напред, това показва, че четириногото е ангажирано. Леко дръпнатите назад уши са индикация, че се чувства приятелски настроено, а уши, прилепени плътно назад към главата, предполагат, че животното се чувства уплашено. 

Кучетата могат да обръщат, повдигат, спускат и накланят ушите си независимо едно от друго. 

Породи като Кокер шпаньол, Пудел, Лабрадор и Шар Пей страдат по-често от ушни инфекции. Това вероятно се дължи на комбинация между анатомия, алергии и генетични фактори. 

Кучетата могат да доловят много по-тихи звуци от хората, като според някои доклади, четириногите могат да чуват звуци в диапазона от минус 5 до минус 15 децибела. Това означава, че домашният ви любимец чува неща, които вие няма как да доловите.

Кученцата се раждат глухи и слепи, със затворени клепачи и уши. Зрението и слухът им започват да се появяват едва около 14-ия ден, което им позволява да започнат да виждат и чуват заобикалящата ги среда. Слухът им продължава да се развива през следващите до шест седмици, докато те продължават да растат.

Котките са дори по-чувствителни към звуци от кучетата. Те улавят нискочестотни вибрации до 45 херца и високочестотно бръмчене– до 64 000 херца. Това е доста извън обхвата на кучето, при което способността стига до 45 000 херца.