За съжаление, малчуганите са много непредвидими в реакциите и поведението си, което често води до инциденти и дори – до ухапвания. И докато няма как да предотвратите всичко и винаги има шанс нещо да се случи, предлагаме ви няколко съвета, които ще ви помогнат да насърчите здравата връзка между детето/децата си и четириногото.

Една от първите стъпки е да научите децата си да уважават кучето. Те трябва да разберат, че това е живо същество и може да не обича да бъде докосвано по определени начини. И докато самото животно може да се научи на толерантност, честно ли е да го помолим да търпи нещо, което не му е приятно, просто защото идва от дете? 

Добра стратегия е да създадете положителна асоциация, така че кучето ви да свързва детето с нещо, което обича. Един от най-лесните начини да направите това е като давате лакомства на питомеца си всеки път, когато си взаимодейства с детето (и дори – когато стои спокойно с него в една стая). След това, когато домашният ви любимец започне да се чувства удобно и установите, че на детето може да се има доверие, накарайте го да даде лакомство на животното. 

Вие имате своята роля и отговорност в насърчаването на дружбата между кучето и детето ви. Никога не оставяйте малко хлапе само с животното. Ваша работа като възрастен е да сте наясно какво се случва по всяко време и да контролирате нещата, преди да излязат извън контрол.

Научете наследниците си, че когато домашният ви любимец избере да легне далеч от тях или да дремне в леглото си, това е сигнал, че детето е получило достатъчно внимание и има нужда от почивка. Това може да предотврати много лоши взаимодействия. Кажете на детето си просто, че когато кучето е на мястото си, не бива да го безпокои, докато то не стане от там само.

Играта е чудесен начин да заздравите връзката между детето и кучето си. Уверете се, че малчуганът ви разбира правилата на играта и се уверете, че питомецът ви е трениран да не грабва нещата от ръцете на хората. Играта на донасяне обикновено е най-безопасната. 

Ако кучето ви е от типа, който обича децата твърде много, което означава и, че се вълнува прекомерно и се опитва да скочи върху тях, да ги облизва и дори – случайно да ги събори, „тайм аут“ е добър метод, за да научите четириногия си другар да бъде по-спокоен около деца. Веднага щом стане прекалено буйно, просто го отведете в другата стая далеч от детето, докато се успокои. 

Понякога малчуганите могат да бъдат прекомерно ентусиазирани и от вълнение да започнат да крещят, тичат или да бъдат твърде груби с кучето. Включете същата идея като „тайм аут“ за вашето дете, като спокойно го изведете (не кучето!) от стаята. Ако е достатъчно голямо, обяснете му защо и го уведомете веднага щом се успокои, че може да се върне.

Важно е и самите вие да сте максимално спокойни. Ако сте прекалено нервни от цялата ситуация, то бъдете сигурни, че както кучето, така и детето ще усетят настроението ви. И на свой ред ще станат нервни и стресирани, а това може да доведе до инциденти.

Знаем, че е напълно нереалистично да мислим, че винаги можем да следим детето и кучето си. А и смисълът да имате и двете у дома не в това така или иначе, нали? Идеята е да ги насърчите да излизат навън и да играят, докато вие работите у дома. Ако научите малчуганите да разчитат езика на тялото на домашния ви любимец, това ще допринесе много не само за това кучето ви да е по-щастливо с детето ви, но и вие да се чувствате по-комфортно, когато сте сами. 

Макар и невинаги да е възможно, ако имате възможност предварително, проучете породите и темпераментите на различните кучета – някои обикновено са по-добри с децата от други. Това решение е важно, не го претупвайте.