Когато котето започне да расте, тези клетки влизат в действие и произвеждат пигмент, а с течение на времето количеството се увеличава. При повече произведен пигмент - синьото бавно се заменя с по-различен цвят.

Пигментацията на очите е силно повлияна от генетиката. Някои мъркащи животни се раждат с такава генетика, че не могат да произведат това вещество. Така запазват същия наситеносин цвят в зряла възраст. Вероятно, можете да се досетите, че възрастните котки със сини очи не са много разпространени. Въпреки това съществуват някои породи, при които този цвят се среща по-често.

Важно е да се отбележи, че представители, на които козината е в изцяло бял цвят (имат доминиращ бял ген) и сини очи често са предразположени към глухота. Всички посочени породи в тази статия имат светло тяло и тъмни крайници, което обикновено ги „спасява” от глухота.

Вижте още:

Глухи ли са белите котки със сини очи?

Нека сега разгледаме породите, които ни завладяват с пленителните си сини очи!

Тази порода котка е разновидност на Сиамците. Балинезийската красавица има дълга копринена козина и великолепни сини очи. Издълженото и елегантно тяло я прави изключително грациозна. В допълнение към красотата, те са добри, интелигентни, любознателни и приятелски настроени към стопаните си. Готови са да ви обсипят с любов, винаги когато им обръщате внимание.

Това е друга атрактивна порода със сини очи и много сладка муцунка. Трудно може да им се устои. Тази дългокосместа котка се радва на голяма вариация от цветове, но винаги има бели ръкави на лапите. Тези представители са сладки, игриви и любящи. Славят се като гласовити котки и често можете да ги чуете да мяукат. 

Тези представители са създадени след кръстосване на Сиамски и Персийски котки. Хималайските породи винаги притежават сини очи, а козината им има различни нюанси. Обикновено са игриви, привързани и обичливи. От друга страна обаче, могат да създадат пакости, ако не им се обръща внимание. Тази порода може да изисква малко повече грижи за козината, тъй като е изключително гъста и пухкава. 

Ojos Azules, от испански се превежда като „сини очи”. Това е нова, много рядка порода, която тепърва се развива. От името можете да предположите, че се появява в испаноговоряща страна - Мексико. Среща се за първи път сред диви котки именно там. Изключителна е не само, защото в света има няколко такива, но и защото има необичайно дълбок нюанс на синьо. 

Персийците са едни от най-широко разпространените породи. Те са меки, сладки, с леко сплескани лица. Белите персийци често имат сини очи. Като характер са известни с това, че са спокойни и любящи и страхотни за гушкане. Често можете да ги откриете на кравайче в скута на стопаните си. Въпреки това, бъдете подготвени за грижа за козината, тъй като е доста буйна. 

Трудно може да се намери по-спокойна котка от представителите на Рагдол. Можете да бъдете пленени от очарователните сапфирени очи. Тъй като са много интелигентни и приятелски настроени, те често се сравняват с кучета. С тях винаги е интересно, тъй като можете да ги учите на трикове с лакомства. 

Една от най-популярните породи по цялото земно кълбо. Те са едни от най-старите в света, а някога са били считани за свещени котки. В миналото дори са били кралски котки и тяхната кражба се е считала за тежко престъпление. Днес те са отлични спътници на хората и ни радват със силното си мяукане и красиви сини очи. 

Този вид е създаден след кръстосване на Сиамска и Американска късокосместа. Това е представител, който винаги има сини очи. Получава името си („snowshoe“, в превод от английски език - „бели обувки”), заради белите си лапи, които изглеждат сякаш са потопени в сняг. Те са сравнително нова порода. Мяукането им се чува силно, обичат да играят и да се гушкат в собствениците си. 

Тези представители са предимно синеоки, но също се срещат със зелени, златни, кехлибарени и дори двуцветни очи. Имат блестяща бяла козина и дълго тяло. Те са доста любящи, приятелски настроени и обичат да са сред хора.

Това е интересна порода, кръстоска между Сиамка и Бирманска. Има красива разцветка, а очите могат да бъдат сини или жълто-зелени. Тези котки са склонни да бъдат както привързани, така и много игриви. Казва се, че много обичат височини и често скачат на раменете на стопаните си.

Тези гальовни приятели изискват малко по-специални грижи, за да изглеждат винаги чисти и добре поддържани. При тях по-лесно се забелязват замърсявания, петна от сълзи около очите и прах по лапите. Редовното почистване с влажна кърпа в зоната под очите помага да се предотврати потъмняване на козината.

При дългокосместите породи е важно разресването да се извършва поне няколко пъти седмично, за да се избегнат сплъстявания и образуване на топки козина.

Светлата кожа под бялата козина може да бъде по-чувствителна към слънце, особено в областта на ушите, затова продължителното излагане на силна слънчева светлина не е препоръчително. Освен това е добре да се обръща внимание на качеството на храната, тъй като балансираната диета влияе пряко върху състоянието и блясъка на козината. С правилна грижа светлокосместите красавци запазват своя елегантен и впечатляващ вид за дълги години.

Изборът на синеоко коте не трябва да се основава единствено на впечатляващия цвят на очите. На първо място е важно да се уверите, че животното е здраво, активно и социализирано. Добре е котето да бъде поне на 12 седмици, когато вече е преминало първите ваксинации и е започнало самостоятелно хранене.

Имайте предвид, че всички котета се раждат със сини очи, но при много породи цветът се променя с времето, затова ако желаете сините очи да се запазят, проверете дали породата действително носи тази генетична особеност. Избирайте утвърден развъдник или отговорен стопанин, който може да предостави информация за родословие, здравен статус и условия на отглеждане. И не забравяйте, че правилният избор е този, който съчетава красота, здраве и съвместимост с начина ви на живот.

Разгледахме десет породи котки, които ни грабват с пленителните си сини очи. Някои от тях са изключително редки и дори нови породи, като Охос Асулес или Сноушу. От друга страна, има представители на някои от най-старите, дори кралски породи като Сиамската или Турска ангорска, за която се предполага, че е първата дългокосместа порода в Европа.