Никой не познава кучето ви по-добре от вас – в това няма съмнение. За това и повечето собственици на четириноги знаят (поне през повечето време), кога питомците им могат да станат агресивни и съумяват да предупредят нищо неподозиращите хора за риска, преди да влязат в зоната с висока вероятност за лошо взаимодействие. И това е съвсем в реда на нещата, нали? 

Въпреки това, изненадващо висок процент от стопаните на домашни любимци са или невежи или крайно незаинтересовани, когато става въпрос за склонностите на техните кучета, пишат от Vetstret. Те или не разбират, или не желаят да разкрият фактите, свързани с агресивните реакции на четириногите си другари – сякаш това, сравнително често срещано поведение, по някакъв начин говори лошо за самите тях.

Извиняването на агресията не е проблем само по себе си, но индикира, че даден човек не приема нещата толкова сериозно, колкото би трябвало. Освен това, бъдете сигурни в едно –

За това, предлагаме ви заедно да разгледаме 10 често срещани твърдения, които обикновено чуваме постфактум след опасна среща между две кучета от страна на собствениците им.

Разбира се, възможно е. Проблемът с този коментар говори по-скоро, че желанието на собственика е да омаловажи значението на случилото се. А това не ни вдъхва особено желание за бъдещи взаимодействия между домашния ни любимец и въпросното животно.  

Може и да е така, но бихме посъветвали човека, от чиято уста излезе подобна реплика, да отдели време и да интерпретира различните звуци и сигнали на кучето си у дома, на свой собствен риск. А не да излага нашия домашен любимец на потенциално опасна ситуация, отричайки, че току-що се е случило ръмжене.

Разбира се, че е. Страховата агресия е причина номер едно за нападателно поведение при кучетата. За съжаление, собственик, който предлага това обяснение, често предполага, че домашният му любимец не е действително агресивен, а просто моментно уплашен. 

Ако приемем този коментар за истина, то би следвало, че има армия от кученца, които просто чакат удобна възможност, за да си „върнат“ на останалите четириноги около себе си за всичко, което се преживели в миналото. Реалността обаче, за щастие, е далеч по-малко зловеща: повечето от животните от приюти са били лишени не само от подходяща грижа и да, възможно е да са травмирани в следствие на физическа агресия, но не са имали и възможности за социализация. Нещо, върху което следва стопаните им да поработят и да обърнат повече внимание. 

Добре, нека просто кажем, че вие сте прави, а ние грешим. Все пак – може ли да хванете кучето си?

Никога не изхождаме от идеята, че едно куче е „лошо“ и това автоматично го прави агресивно. Но знаем кога позата на ушите, очите, главата и опашката му излъчват силно и ясно: „Не ме приближавай или ще съжаляваш!“

Въпреки че е вярно, че много домашни любимци имат определени предпочитания към пола, страхът често е по-голям мотиватор в това отношение. Освен това, това не е извинение, за да не се опитате да помогнете на кучето си да преодолее страховете си.

Може би ако беше малко кутре и си играеше, то оголените му венци и зъби нямаше да са толкова заплашителни. Но ситуацията далеч не е такава, нали?

Омразата е много силна и по същество – уникална човешка дума, която не описва адекватно агресията, особено като се има предвид, че домашните ни любимци са склонни да проявяват по-крайно поведение към ветеринарите, защото ги е страх. И не, не ги мразят. 

Несъмнено е така. Всеки човек е различен и има свой подход към животните. Но с подобен коментар единственото, което постигате, е да внушите, че лекарят прави нещо, с което предизвиква агресивното поведение. Вместо да признаете, че това е вроден проблем, който трябва да се реши.

Вижте още: 

Как да отгледаме дружелюбно куче

3 ранни признаци на агресия при кучетата