Продължителният или хроничен стрес, например, може да компрометира цялостното здраве и благосъстояние на животното, като отслаби имунната му система и междувременно - причини редица поведенчески проблеми.

Чувствата на стрес, депресия и тъга често се предизвикват от периоди на промяна или непоследователност в живота на кучетата. Преместване в нов дом, добавяне на нов член към семейството ви (бебе или още един домашен любимец), или загуба на собственик или другар – всичко това може да отключи чувство на тревожност и депресия у четириногото. Значителна промяна в графика на стопанина му (завръщане в офиса след продължителна работа от вкъщи или по-дълги работни часове), също може да стресира животното. Раздяла със собственика, силни шумове, големи групи хора или странни предмети също могат да предизвикат тревожност у някои домашни любимци. 

И накрая, ако не им се осигурява достатъчна физическа активност, възможност за изследване на околната среда и взаимодействие с други себеподобни, някои кучета също могат да изпаднат в летаргично или депресивно състояние. 

Важно е да отбележим, че отделните кучета реагират по различни начини на един и същи стресор. Според Clinician’s Brief, начинът, по който едно четириного се държи в подобна ситуация, се определя от условията на околната среда, кондиционирането, генетиката и неврологичната му адаптация. 

Докато някои признаци на стрес и безпокойство при кучетата са очевидни, други са по-фини и трудно доловими. Като собственици на домашни любимци, наша задача е да се научим да разпознаваме тези признаци рано, преди да ескалират в нещо по-сериозно. А ето и кои са те:

Чувствата на стрес и безпокойство могат да накарат кучето да загуби интерес към храната си. Ако домашният ви любимец, който до момента не е имал проблеми с храненето, внезапно започне да не проявява интерес към съдържанието на паничката си, важно е да обърнете внимание на поведението му. 

Стресът и безпокойството може да са причината, но има и други медицински проблеми, които също могат да причинят намален или липсващ апетит. Ето защо е важно домашният ви любимец да бъде прегледан от ветеринарен лекар, за да се изключат всички основни медицински състояния. 

Сигурен белег, че нещо озадачава, тревожи или стресира животното. За съжаление, този знак невинаги е толкова очевиден при породите с висящи уши. 

Един от по-фините признаци на стрес и безпокойство, който е лесно да се пропусне, е облизването на носа и устните, прозяването и лигавенето. Тези знаци трябва да се тълкуват в контекста на определена ситуация. Ако, например, се намира в комфортна за него среда и се лигави/облизва, то е малко вероятно животното да е стресирано. Но ако тези жестове са придружени от промени в позата на тялото, присвити назад уши или задъхване, това вероятно е знак за безпокойство. 

Стресираното или разтревоженото куче може да се свие или да заеме приклекнало положение на тялото с прибрана между задните крака опашка. 

Кучетата се задъхват, когато са развълнувани, горещо им е, след упражнения или когато са стресирани. Задъхването поради стрес често се проявява заедно с други признаци на тревожност.

Вижте още: Защо кучетата се задъхват, когато са уплашени и нервни

Интензивни емоции като страх и безпокойство могат да накарат кучето да трепери и дори – цялото да се тресе. Болка и дискомфорт също могат да предизвикат подобно поведение, така че е важно да посетите ветеринарния си лекар, ако тези симптоми продължават, след като кучето ви се успокои. 

Нормално е кучетата да лаят, но хленченето, виенето и лаенето могат да се засилят по време на периоди на стрес и безпокойство. Ако домашният ви любимец внезапно стане по-гласовит и шумен от обикновено, важно е първо да изключите медицинските причини, преди да приемете, че вината е в стреса.

Стресови ситуации като преместване, пътуване, раздяла със собственика (дори и понякога за кратък период от време), могат да предизвикат пристъп на диария при четириногите. Според Clinician’s Brief освобождаването на норепинефрин (хормона, наричан още „борба или бягство“) засяга стомашно-чревния тракт на кучето, което води до въпросното неразположение. 

Обикновено стресовата диария е преходна и изчезва сама в рамките на няколко дни. 

Ако вашето напълно обучено и придобило отдавна хигиенни навици куче започне да уринира и дефекира на закрито, това може да е признак на стрес. Някои четириноги се изпускат и изхождат поради загуба на контрол, когато са тревожни. Инфекция на пикочните пътища или фекална/уринална инконтиненция също са сред възможните причини за това поведение на животното. За това е най-добре да бъде прегледано от ветеринарен лекар, който да установи причината.

Не забравяйте, че животното не се изпуска от „злоба“ или нарочно, така че наказанието и порицанието са крайно излишни в тази ситуация. Нещо повече – дори могат да влошат проблема.

Продължителните периоди на стрес и безпокойство могат да доведат до компулсивно поведение, което няма друга цел, освен да помогне на животното да се справи с определен стресор като твърде малко упражнения и изолация. Например, едно хронично стресирано четириного може многократно да ближе един или повече от крайниците си в опит да се самоуспокои. 

Други натрапчиви поведения включват преследване на опашка или въртене, облизване на въздуха или смучене на хълбока.

Обичайно е кучетата да изпитват епизоди на депресия или тъга, когато има промяна в обичайната им рутина. Въпреки това, някои сериозни медицински състояния също могат да накарат животното да изглежда тъжно или депресирано. За това и първото нещо, което трябва да направите, е да насрочите час за преглед при ветеринарния си лекар, за да изключите основно заболяване. 

Липсата на апетит, ниските нива на активност и загубата на интерес към неща, които до момента кучето е обичало като разходки и игри – това са все възможни признаци на депресия. 

Четириноги, които се усещат депресирани или тъжни, могат да се оттеглят и да нямат желание да си взаимодействат с хора и други животни по същия начин, както преди. В определени ситуации чувствата на стрес и безпокойство са напълно уместни. Тогава да изведете питомеца си от ситуацията, която го тревожи, трябва да е достатъчно, за да овладеете емоциите му и да облекчите стреса. От друга страна, ако косматият ви другар проявява признаци на стрес и безпокойство по-често или в неподходящи ситуации, важно е да вземете мерки. Ранното разпознаване и намеса са ключови за предотвратяване на ескалиране на чувствата на дистрес и поява на поведенчески проблеми.

Ако вашето куче проявява признаци на стрес или безпокойство по-често или в неподходящи ситуации, важно е да вземете мерки. Ранното разпознаване и намеса са ключови за предотвратяване на ескалиране на чувствата на дистрес и причиняване на поведенчески проблеми.