За да сте сигурни, че кучето ви наистина се наслаждава максимално на разходките си сутрин и вечер, опитайте се да избягвате тези три често срещани грешки.

Знаем, че на някои кучета им отнема повече време да решат къде да отидат до тоалетната. За някои четириноги това е важно решение и тук не става въпрос само за облекчаване на естествените физиологични нужди, но и за общуване с околния свят. Кучетата използват урината си, за да заявят и сигнализират присъствието си на останалите четириноги в района. Чрез специфичната й миризма те си разменят информация помежду си – включително кой колко е възрастен, какъв пол е, какво е здравословното му състояние и тн. 

Някои специалисти по кучешко поведение наричат тази система „пикаеща поща“, но колкото и смешно да ви звучи, факт е, че косматите ни другари я използват, за да са в течение за това какво се случва в техния квартал. Може да забележите, че докато е на разходка кучето ви иска да подуши всички места, където са се изходили четириногите в района преди него. И се чувства „длъжен“ да остави своя депозит отгоре. Представете си го като еквивалент на човешките графити – покривайки и заличавайки „подписа“ на този преди него, косматият ви другар сякаш казва „Аз бях тук“. 

Мъжките кучета вдигат и крака си възможно най-високо, за да оставят следа до нивото на носа на останалите кучета. И ако урината или изпражненията не са достатъчно ясно съобщение, може да забележите, че домашният ви любимец понякога драска земята със задните си крака. Това допълнително подчертава неговия сигнал. Заедно с оставянето на допълнителен визуален знак, животните използват да „завещаят“ след себе си и цяла палитра от аромати, изпуснато от специалните жлези, намиращи се между пръстите на краката им. Така, докато драскат, те добавят и миризма – за още по-голямо въздействие. 

Вижте още: Защо кучетата вдигат крак, когато уринират

Често целият процес на комуникация на маркиране чрез драскане, уриниране и душене, изисква време. Давайки на животното възможност да „прочете“ пощата и да остави своите собствени съобщения, вие му помагате да извлече максимума от разходката.

Ние имаме пет или шест милиона ароматни рецептори в носа си, докато при домашните ни любимци тази цифра скача до 300 милиона, в зависимост от породата. И преди сме споменавали, че кучетата имат и много по-голяма област в мозъка си, посветена на обонянието, както и нещо, наречено орган на Якобсон, който им помага да откриват миризми като феромони – абсолютна загадка за нас.  

Всичко това води до факта, че обонянието на косматите ни спътници е поне 10 хиляди пъти по-силно от човешкото. За това, въпреки всичките ни усилия, за нас е почти невъзможно да си представим сложността на информацията, която те събират в носа си. 

Кучетата ни опознават света главно чрез душене, за тях това е водещо сетиво, точно както е за нас зрението. И по същия начин, по който ние искаме да огледаме, за да се насладим на пейзажа навън, домашният ни любимец иска да помирише всичко, което околната среда навън може да му предложи. 

Правилното обучение може да ви помогне да контролирате поведението на домашния си любимец, ако той е от кучетата, чиито маршрут навън сякаш се управлява от носа им, за сметка на всичко останало. 

Погрижете се по време на тренировките да усвоите команди като „Пусни!“, „Ела!“ и други насочващи изрази, които да отвлекат ума на животното от миризмата и да върнат вниманието му към вас. Винаги е добре да имате под ръка лакомство за награда, а в някои случаи – можете да поощрявате кучето с леко разхлабване на каишката, например. 

От гледна точка на кучето ви, вие вървите твърде бавно. За да може животното да последва всички интересни ароматни пътеки и да стигне до там, където носа му го води, четириногото понякога може буквано да „влачи“ стопанина след себе си. И една от най-честите ни, инстинктивни реакции, когато това се случи, е да дръпнем силно каишката му назад. Това обаче рядко има желание ефект и вместо това се озоваваме в класическа ситуация с дърпане и отпускане, което значително влияе на цялостното усещане и темпо от разходката. 

Това се получава, защото кучетата имат опозиционен рефлекс. Което значи, че ако вие дърпате повода, животното ще иска да се отскубне. А ако направите опит рязко да се обърнете и смените посоката – животното сякаш се „вкопава“ в земята и отказва да се движи. Бързаме да отбележим, че кучето ви не прави това като демонстрация на упорития си характер или желание за надмощие над стопанина си. Това е просто начинът, по който тялото му реагира инстинктивно. Но целият този натиск върху каишката се концентрира изцяло в гърлото на животното, а особено при малки кучета може да доведе до увреждане и дори колапс на трахеята. 

Освен това – този начин на разходка действа демотивиращо на домашния ви любимец, защото му пречи да проучва околната среда и не му дава никаква насока какво искате да направи вместо това. За да го избегнете – тренирайте четириногия си приятел да ходи с разхлабен повод (каишката да виси надолу под формата на буквата „J” между вас и животното). 

Движете се само, когато каишката е отпусната и спирайте веднага щом четириногото започне да се дърпа напред. При всяко забавяне на темпото – награждавайте го с похвала, малко лакомство и възможност разходката да продължи.  Разхлабената каишка ще премахне натиска върху гърлото и ще попречи да се задейства рефлекса на опозиция у кучето ви. 

Ако въпреки усилията ви, домашният любимец не спира да се дърпа, помислете за закупуване на нагръдник вместо нашийник, за да намалите натиска върху гърлото и врата на животното.

Вижте още: Нашийник или нагръдник да изберем за кучето си