Джак Ръсела много прилича на Парсън териера. Въпреки че се считат за отделни породи, все пак може би има известно припокриване в кръвните линии, пишат от Американския киноложки клуб. Това е така, защото кучето, известно като Джак Ръсел териер в САЩ, на практика произхожда (и прилича) на Парсън Ръсел териер. 

Когато Парсън Ръсел териерите са донесени от Англия в Щатите, местните развъдчици и животновъди започнали да ги наричат Джак Ръсел териери. По онова време, на практика всички по-малки бели териери били наричани с общото „джакове“. Именно поради това объркване и развъждането в САЩ, киноложките клубове и общества на Парсън Ръсел териерите се дистанцират от името Джак Ръсел териер, за да се избегне объркване. 

Днес линиите са се разделили достатъчно, за да се считат за две отделни породи кучета.

Много малки породи кучета са енергични, но са склонни да се уморяват бързо. Това обаче не важи за Джак Ръсел териерите. Тези горди дребосъци са пълни с енергия, като същевременно са атлетични и издръжливи. Не се заблуждавайте, че ще ви бъде лесно да ги изморите! Джаковете се нуждаят от ежедневни разходки плюс време за игра, бягане и други дейности, за да изразходват енергията си, да са щастливи и в добра форма. И след кратка почивка, те отново ще са готови за още движение! 

Тези малки териери първоначално са отглеждани като ловни кучета и тези им инстинкти са се запазили и до днес. Като повечето териери, те имат желание да гонят по-малки от тях животни, а надушат ли следа – остават глухи за командите ви. Поради това обикновено е добра идея да пускате вашия Джак без повод само в сигурно оградените зони. Въпреки че са повече от интелигентни и нямат проблем да научат основни команди, те могат да ви пренебрегнат ако са в разсейваща среда или преследване на нещо интересно.

Те може да не „говорят“ по начина, по който са известни Сибирските хъскита, но Джак Ръселите са гласовити кучета, които лаят често. Това ги прави бдителни пазачи, тъй като те ще ви уведомят, когато някой или нещо е наблизо. Но това също означава и, че джафкането (което е силно и по много!) може да се превърне в неприятно поведение, тъй като се случва прекомерно. Добра идея е да започнете да тренирате питомеца си на команди за ограничаване на лаенето. И макар че едва ли ще можете да накарате вашия Джак да спре да лае като цяло, можете да работите по посока ограничаване и контрол на реакцията му спрямо конкретни тригери.