Предците на Неаполитанския мастиф могат да бъдат проследени до 3000 г.пр.н.е. Подобно на другите мастифи, те произлозат от кучета тип молос от Тибет и бойните кучета от Римската империя.

Неаполитанските мастифи може да са големи, мощни кучета, които изглеждат плашещи, но са известни като нежни, любящи и привързани гиганти що се отнася до семейството си. Нещо повече – те често сякаш не съзнават напълно размера си и може да се опитат да се наместят дори в скута ви, докато гледате филм, удобно разположени на дивана. 

Неаполитанските мастифи се разбират добре с деца, въпреки че не е добра идея да ги оставяте без надзор, тъй като големият им размер и тромавост понякога могат да доведат до случайни инциденти. Поради тази причина се смятат за по-подходящи за семейства с по-големи хлапета.

Въпреки че защитният им характер ги прави предпазливи към непознати, добре социализираният мастиф ще се отпусне, след като ги опознае.

Тези големи симпатични кучета обичат семейството си и са нетърпеливи да угодят на стопаните си. Въпреки че бързо се справят с нещата, те са известни и със силната си воля, съчетана със склонност да бъдат упорити. 

Много от тях не достигат зрялост, докато не навършат 3-4 години. Дотогава може да станете свидетели на продължителна упоритост, подобна на поведението на непокорен тийнейджър. Последователното обучение с твърди граници и положително подсилване е от ключово значение. Всичко това може да се окаже трудно за начинаещи собственици без опит. Ако и вие сте от тях и смятате, че дресурата на Неаполитанския ви мастиф буксува, препоръчваме ви курс за обучение.

Въпреки че Неаполитанските мастифи обикновено се намират в ниския до умерения диапазон на активност, те могат да бъдат енергични, когато са млади. И може да имат нужда от повече упражнения, за да са щастливи и здрави. Важно е да не прекалявате с натоварването, докато кучето не порасне, за да се избегне увреждане на развиващите се кости и стави. Като гигантска порода кучета, на малките животни ще им отнеме повече време да достигнат зрялост. Обикновено това се случва след втората година, но може и да отнеме повече време. 

Ветеринарният ви лекар може да ви помогне да определите кога питомецът ви е приключил с растежа и е готов за по-голямо физическо натоварване.