Синьо-черното оцветяване (което също изглежда сиво) се дължи на допълнителна пигментация в областта на езиците на някои кучета. Най-често тази излишна пигментация е черта, която се предава от поколение на поколение. В животинския свят, освен кучетата, със сини езици могат да се похвалят жирафите и полярните мечки, например. 

А ето и 4 породи кучета със сини езици, които са просто неустоимо сладки!

Китайският Шар Пей е разпознаваем по целия свят благодарение на уникалната си набръчкана кожа и голяма муцуна, силно напомняща на хипопотам. По стандарт тези кучета трябва да имат синьо-черен език, за предпочитане – плътно оцветен. Шар Пей са предразположени към много и различни здравословни проблеми, включително кожни инфекции, възпаления на ушите и очите, пателарна луксация и дисплазия на тазобедрената става. 

Никой не знае точно колко древна е тази порода, но е възможно представителите й да съществуват в Китай от над 2000 години. Шар Пей са естествено предпазливи към непознати и се нуждаят от задължителна социализация още от най-ранна възраст. Те са силно отдадени на семействата си, но също така се славят със своята независима природа, което ги прави трудни за обучение.

Езикът на тези кучета винаги трябва да е плътно синьо-черен. И колкото по-тъмен – толкова по-добре! Петнистият език се смята за недостатък според стандарта на породата (ако кучето участва в изложба, например, ще бъде дисквалифицирано заради него). Тъй като и при Чау Чау синьо-черният език е наследствена черта, не е изключено да имат далечна връзка с Шар Пей, смятат специалистите от Американския киноложки клуб.

Любопитен факт е, че кученцата от породата Чау Чау се раждат с розови езици. Те бавно придобиват синьо-черен цвят, а трансформацията им започва още с момента, в който новородените отворят очи и завършва някъде до около 6-месечна възраст. 

Подобно на Шар Пея, Чау Чау също идват от Китай и се смятат за една от най-старите познати породи в страната. Изискват много солидно обучение, тъй като могат да са доста независими и териториално ориентирани.

Евразийците, както наричат тези кучета, са по-млада порода, селектирана в Германия през 70-те години на миналия век чрез кръстоски между Самоед, Вълчи шпиц и Чау Чау. Именно от последните те са наследили и сините си езици, макар че при тези четириноги те по-често са петнисти, отколкото плътни на цвят. 

Евразиер е куче, създадено специално, за да бъде любящ и предан домашен любимец. Породата се отличава с активността си, представителите й обичат да играят и да се разхождат на открито, но със същото удоволствие прекарват спокойни следобеди, удобно настанили се в краката на стопанина си. Интелигентни четириноги, със спокоен темперамент, те могат да бъдат сдържани с непознати. Лесни за обучение, те реагират много добре на методите за положително подсилване. Нуждаят се от умерено количество упражнения, а ако ги запишете на някой спорт, няма да сбъркате!

Тайландският риджбек е рядка и древна порода, която, както подсказва и името й, произхожда от Тайланд, където е позната от над 300 години. Използвани за лов и като пазачи на дома, при тях езиците са на тъмносини петна (има дори сиво-черни), но има и плътно оцветени. 

Тайландският риджбек е средно голямо куче с къса козина, а на гърба си имат типичния за породата гребен – линия косми, растящи в обратната посока. Активни и атлетични четириноги, които се нуждаят от много ежедневни упражнения и активности. Въпреки че са много интелигентни, те са силно независими, така че обучението им може да се окаже известно предизвикателство дори за хора с опит. Имат силно защитническо чувство, така че социализацията от малки е задължителна. Подозрителни към непознати, те са силно лоялни към семейството си и биха ви защитавали с цената на живота си.