Да разгледаме кои са основните проблеми, които срещат собствениците на малки котенца.

Подобно на човешките бебета, котешките бебета не се раждат с вродено умение да бъдат добри. Всъщност те се раждат с вроденото умение да правят пакости. Вашата задача е да ограничите това лошо поведение и когато то излезе извън контрол, да го пренасочите към приемливо такова. Разбира се, някои котенца са по-диви, по-агресивни, по-трудни за обучение или по-страхливи от други и тези котенца може да се нуждаят от малко повече работа, обучение и социализация.

Ходенето до тоалетна на определени места в дома е едно от най-честите оплаквания на собствениците на котенца. Зависи каква е ситуацията, но трябва да бъдем търпеливи и да научим мяукащото животинче в подходящото време къде трябва да ходи до тоалетна.

Често от котенцата се очаква да използват тоалетна, чиито страни са високи и трудни за изкачване, затова те избират по-лесно място. Котенцето може да избягва тоалетната, защото е на твърде недостъпно място или защото е в съседство с мястото, където спи кучето, има шум или просто кара котето да се чувства некомфортно.

То може също така да я избягва, защото мирише силно на химикали или урина, защото тоалетната е с аромат (повечето котки предпочитат неароматизиран пясък за тоалетна), защото тоалетната е мръсна или защото не му харесва вида на постелката. Изпробвайте видове пясък за тоалетна и не забравяйте, че в началото е по-добре да имате такава с ниски страни, за да може малкото коте да влиза и излиза лесно.

Ако подозирате, че животинчето има медицински проблем  - заведете го час по-скоро на ветеринар. Имайте предвид, че мъжките котки на около 5-6 месеца маркират с урина, ако не са кастрирани, така че процедурата ще предотврати този проблем.

Агресията при игра е част от израстването на котките - до известна степен. Играта на бой и играта на лов са важна практика за поведение, от което възрастните котки биха имали нужда, ако растяха в дивата природа, и може би все още имат нужда от израстване в много домашни условия. Обикновено котенцата играят със своите другарчета, като се гонят, блъскат, борят, хапят и драскат.

Без другарчета по котешка линия вие се превръщате в „спаринг партньор“ на вашето коте. Когато играят с другарчетата си, котенцата се научават да сдържат интензивността на хапането и драскането, защото когато станат прекалено груби, другото коте или отвръща на удара, или се отказва от играта. Котенцата, отглеждани без другарчета, обаче не научават това и са особено склонни към прекалено агресивна игра.

Коте, което е агресивно в играта, размахва опашка напред-назад, сплесква уши и разширява зениците си. Това са признаци, че ще последва атака срещу ръката ви или друга част на тялото. За съжаление е изкушаващо да оставите котето да си играе на бой с ръката ви, когато е малко, но това е лош навик, за който ще съжалявате, когато то стане по-голямо и по-силно. Същото важи и за това да позволите на котето да упражнява ловните си умения върху ръцете и краката ви. Сега това е сладко, но няма да е така, когато порасне.

Ако видите, че котето ви се готви да скочи върху вас, опитайте се да го разсеете със силен шум, преместване или играчка наблизо. Ако вече се държи прекалено грубо с вас, кажете "Не!" или извикайте ясно, преместете го и спрете да играете с него за няколко минути. Най-добре да му дадете играчка, за да пренасочи енергията си към нея. В никакъв случай не го удряйте, защото то може да изтълкува като изключително груба игра, насърчавайки го да засили собствената си агресия, или може да го научи да се страхува от вас или от ръцете ви.

Ако котето ви се отнася към частите на тялото ви като към играчки, трябва да му осигурите нещо по-примамливо за игра. Висящите играчки са чудесни за практикуване на ловни умения, а плюшените играчки могат да бъдат добри мишени за борба.

Драскането по мебелите е още едно нормално котешко поведение, което се появява в котешката възраст. Котките драскат по вертикални повърхности, за да маркират територията си с миризмата от възглавничките на лапите си, както и за да оставят хубав визуален маркер, който можете да видите по надрасканите мебели.

Решението е да осигурите на гальовния приятел места за драскане - винаги дръжте в наоколо повече драскалки. Подрязването на ноктите на котката също намалява щетите, които тя може да причини.

Проблемното поведение не е необичайно за малките котета, тъй като те трябва да изследват света. Въпреки всичко е добре да ги обучите колкото се може по-рано на добро поведение и да им давате алтенативи. Помнете, че котките обичат да играят, драскат, хапят и ловуват и това е част от природата им. От вас се иска да ги научите да адресират това поведение към съответните места - техните играчки и аксесоари, а не мебелите или ръцете ви.