Макар че кучетата не говорят нашия език (а колко хубаво би било да можеха!), това не означава, че не ни разбират. Домашните ни любимци разчитат на тона, интонацията и изражението ни, за да свържат определени думи с дадени преживявания. А някои от тях са толкова значими и познати за четириногия ви другар, че предизвикват незабавна реакция! Вероятно сте го забелязали и сами: от въртене на опашката, до лудо подскачане – това са все типични поведения, които опашатите ни другари имат, когато изречем дадена дума, която те нямат нетърпение да чуят.

Екипът на OnBuy е провел анкета сред 4389 собственици на домашни любимци от Обединеното кралство, за да открие думите и фразите, на които четириногите реагират най-много, отчитайки сърдечната им честота, след като всяка от тях е спомената.

Може би за мнозина не е никак изненадващо, че „разходка“ заема първото място, като пулсът на кучетата се увеличава с цели 36% всеки път, щом я чуят. Други думи, които правят нашите четириноги другари щастливи, включват „почерпка“, „хайде" и "добро момче".

Искате ли да зарадвате вашето кученце? Разгледайте любимите му думи по-долу и не ги изричайте без повод! 

Ако случайно сте казали „разходка“ в разговор по телефона, без да планирате излизане, и изведнъж установите, че кучето ви е застанало до вратата, гледайки ви с очакване, то сте добре запознати с ефекта, който тази дума има върху домашните ни любимци! Това е типична реакция – и тя съвсем не е случайна! „Разходка“ е една от първите думи, които кучетата научават и я свързват с нещо вълнуващо: нови миризми, движещи се обекти, социални взаимодействия с други четириноги, повече време с вас навън.

Кучетата обичат рутината, но разходките са изключение – те са връзката на опашатия ви другар с външния свят. Чувайки тази дума, мозъкът на кучето ви буквално „светва“ от очакване. Вълнението е не само заради предстоящата физическа активност (и възможност да отиде до тоалетна), а и защото това е момент, в който сте заедно, далеч от екрани, телефони и домакински задължения. Вие сте изцяло фокусирани върху домашния си любимец и той цени тези моменти!

Тъй като е една от най-любимите думи на кучетата, съветваме ви да не я използвате, освен ако не планирате действително излизане. В противен случай няма да се разминете без разочарования поглед на питомеца ви. Кучетата обичат последователността – така че използвайте „разходка“ само когато действително ви предстои такава. 

„Хайде!“ е динамична, къса и изразителна дума, която кучетата често чуват преди нещо вълнуващо – разходка, игра, пътуване с кола или друг вид дейност, в която нямат търпение да се включат. Тази дума може да няма конкретно значение за хората, но за кучетата е звукова аларма: „Нещо предстои!“

Тонът, с който я изричате, е от ключово значение – когато е бодър и приповдигнат, „хайде!“ се възприема от домашния ви любимец като покана за нещо забавно. От друга страна, ако е тихо и сериозно, то може да значи „време е за баня“ – и съответно реакцията ще е по-различна. 

Няма куче, което да не обича похвалите от страна на любимия си човек. Фразата „добро куче“ е заредена с толкова положителна енергия, тя е признание за одобрение и обич. Дори когато питомецът ви не получава лакомство или играчка, казаното с обич и радостно изражение „добро куче“ е достатъчно да го накара да се чувства специално.

Тази фраза е основна част от обучението, но и от ежедневната комуникация. Чрез нея кучето научава кое поведение е приемливо и кога стопанинът му е доволен. Повтаряна често, на място и придружена с жестове като галене, тя става важна част от комуникацията с косматия ви другар. И тъй като четириногите обичат да я чуват – не пестете похвалите! Домашният ви любимец ще се чувства по-сигурно и свързано с вас, ако по-често му я казвате. Кратките словесни награди също са средство за изграждане на самочувствие у кучето.

Една от най-силно заредените с емоции думи за кучетата! Знаем, че косматите ни другари са силно мотивирани от храна, за това и почти всички кучета свързват думите „ядене“, „хапване“ или „вечеря/закуска“ с вкусна храна, пълна купичка или лакомство. Тези думи са особено важни, когато се произнасят последователно в определен контекст – например всеки път преди хранене. Защото за четириногите яденето не е просто нужда – то е съществена част от ежедневната им рутина, ритуал, награда и дори – акт на обич.

Затова не е чудно, че тази дума предизвиква такава реакция – вероятно щом я чуе питомецът ви на мига се изправя, наостря уши, започва да следи всяко ваше действие и да ви гледа с очакване. Познахме, нали?

Не използвайте тази дума напразно. Ако кажете „хапване“ и не последва храна, кучето може да се обърка или разочарова – а това отслабва доверието помежду ви. 

Не е случайно, че да научи кучето как се казва е едно от най-важните неща, които всеки стопанин трябва да направи. Името на домашния ви любимец не е просто етикет – когато го изричате, вие му давате сигнал, че нещо предстои да се случи, това е покана за внимание. Много кучета научават имената си още през първите месеци, а когато повикате питомеца си с топъл глас и положителна емоция, името става дума, която то обича да чува. 

Да, домашният ви любимец може да не разбира всички нюанси на това, което следва, но той знае, че се обръщате към него. Името често се свързва с похвала („Рей, добро момче!“), игра („Сами, донеси топката!“) или храна („Лори, време за хапване!), което го прави още по-приятно. Избягвайте да използвате името при наказание или строго мъмрене. Ако кучето започне да асоциира името си с негативно преживяване, то може да не реагира с радост при чуването му.

Кучетата обичат да чуват думите, които им носят усещане за обич и сигурност. И тези, които предвещават, че нещо забавно и вълнуващо ще се случи! Косматите ни другари усещат енергията зад всяка фраза и я свързват с последвалото преживяване. За това е важно не само какво казваме, но и как го казваме. И, разбира се, какво следва след това. Грижата, вниманието и положителната нотка в гласа ви правят думите специални. 

Когато използваме думи като „разходка“, „добро куче“ или просто името на любимеца си с обич и уважение, ние създаваме наша уникална комуникация, език, който питомецът ни разбира и обича. А това е една от основите на силната връзка между стопанина и домашния му любимец.

Вижте още: 5 причини да говорите с кучето си всеки ден

Кучетата не говорят, но това не означава, че не разбират какво им казваме. Всъщност, отбелязват от PetMD, домашните ни любимци са изненадващо добри в разчитането както на думи, така и на интонацията и невербалните сигнали, които стопаните им дават. 

Въпросът „каква част от това, което казваме, действително достига до кучето ни?“ вълнува учените и собствениците на четириноги от десетилетия. Истината е, че начинът, по който домашните ни любимци разбират и като цяло – възприемат това, което казваме, е по-дълбок, отколкото се е смятало преди. Но и е доста по-различен от нашия – четириногите не разбират думите като хората, а ги свързват с определени преживявания, емоции и навици.

Средно едно куче може да научи между 50 и 200 думи, в зависимост от интелигентността на породата, последователността на дресурата и връзката със собственика си, отбелязват специалистите на Американския киноложки клуб. Има някои изключения, разбира се, като Бордър колито Чейсър, което е демонстрирало удивителната си способност да разпознае над 1000 различни думи (включително имена на предмети и конкретни действия), и да ги свърже.

Кучетата не разбират думите по начина, по който ние. За тях всяка дума е команда, насока, която води до нещо конкретно – „разходка“ – означава излизане, „седни“ – действие, което ще донесе лакомство при своевременно изпълнение или „не“, което значи, че животното трябва да спре с това, което прави. 

Важно е да отбележим, че домашните ни любимци разпознават не само конкретните фрази и думи, които изричаме, но и начина, по който ги казваме. Интонацията, изражението на лицето и езикът на тялото ни са неразделна част от начина, по който кучето се ориентира какво казваме.

Още за това колко добре домашният ви любимец разбира какво казвате - четете тук

Направете си у дома следния експеримент. Кажете на кучето си с весел и игрив тон „много си лош“. И то, вероятно, ще започне да маха с опашка, мислейки си, че го хвалите. Или ще ви донесе любимата си топка, готово за игра. От друга страна, същата реплика, но изречена с неутрален и дори леко ядосан глас, може да доведе до наведена глава и отдръпване. Причината? Кучетата реагират на тона дори повече, отколкото на съдържанието. Ето защо е толкова важно не само какво казвате, но и как го казвате.

Изследванията с ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), проведени върху кучета, показват, че мозъкът им обработва човешката реч в различни зони – подобно на човешкия мозък. Интонацията и емоционалният заряд се разпознават в дясното полукълбо, докато съдържанието на думите – в лявото. Това говори за сложна и дълбока обработка на звуковата информация.

Кучетата учат думите чрез повторяемост и асоциации. Ако, например, всеки път преди хранене казвате „време е за хапване“, четириногото ще започне да свързва тази фраза с храна. Ако преди разходка обувате обувките си и кажете „разходка“, то ще запомни думата в конкретния контекст.

Колкото по-ясна е връзката между думата и преживяването, толкова по-бързо ще я запомни кучето ви. За това и обучението с положително подсилване на желаното поведение (лакомства, похвали, игри) има толкова добри резултати – защото то засилва връзката между командата и конкретното действие. Повторението и последователността са ключови – ако новата команда не се използва често, животното може да я забрави или да спре да я асоциира с конкретно действие.

Наред с речта, кучетата са експерти в разчитането на езика на тялото на стопаните си. Много пъти не думите сами по себе си ги водят, а това как се държим, как гледаме, как движим ръцете си. Например, дори да не кажете „хайде“, ако посегнете към каишката, кучето ще знае какво предстои.

Що се отнася до кучетата, жестовете ни допълват думите. За това и питомецът ви може да не реагира на дадена команда, ако я кажете с необичаен тон или я извикате от другата стая. Комуникацията с домашния ни любимец е цялостен процес, който включва контакт с очи, интонация, движения и думи. Някои стопани дори използват езика на жестовете при обучението на кучетата си – например с ръка показват „седни“ и „ела“. Този метод работи чудесно и при глухи животни, което доказва, че речта далеч не е единственият път за комуникация с домашния ни любимец.

По-скоро не. Кучетата нямат концепцията за изречение като нас. За тях изразът: „Искаш ли да излезем на разходка?“ се свежда само до ключовите думи „излезем“ и „разходка“. Всъщност, специалистите дори са на мнение, че колкото по-дълго е изречението, толкова по-вероятно е животното да пропусне смисъла. За това и при обучението се препоръчват ясни команди – най-често само от една дума. Например, вместо „Ела, тук, ако обичаш!“, просто кажете „Ела!“.

Вижте още:

Как кучетата казват „благодаря“

Разпознава ли кучето гласа ни по телефона