Генетичната предразположеност и особености на характера на домашния ви любимец може да не са във ваша власт или контрол, но изцяло от вас зависи да дадете на косматия си приятел най-доброто отношение и възпитание, за да извлече максимума от заложбите, дадени му от природата. 

Периодът, който рамкира бъдещият характер и личност на вашето куче, се случва между 3 и 12-тата седмица от живота му. Това е момент от развитието на животното, през който то е най-податливо на външни фактори, свързани с околната среда. Бъдете сигурни – тези дни са вълнуващи за кученцето, богати на емоционални ситуации и трупане на разнообразни впечатления – развиват се първите социални взаимоотношения, животното започва да се усеща привързано към стопанина и новото си семейство. 

Ако сте взели новия си домашен любимец у дома някъде към втория месец от живота му, то следва да имате предвид, че половината от този така важен за развитието му период на практика вече е преминал. За това е особено важно как ще процедирате и кои грешки в отглеждането на кучето не бива да допускате.

Това е въпрос, съчетаващ в себе си толкова много аспекти, че едва ли би могъл да получи еднозначен или кратък отговор. Основното обаче, което всеки стопанин на куче трябва да знае и върху което да се концентрира е търпението.

Отглеждането на малко кученце често започва с много ентусиазъм, умиление и големи очаквания, но именно в този ранен период се допускат и някои грешки, които по-късно оформят характера и поведението на животното за цял живот. Заради крехкия му размер и „бебешкия“ му вид, много стопани несъзнателно подценяват нуждата от възпитание, ясни граници и последователност още от първите дни. Често не са сигурни или смятат, че питомецът им е твърде малък, за да се учи, или че нежеланото поведение ще изчезна от само себе си с времето. В действителност обаче този период е най-критичният за изграждане на увереност, спокойствие и доверие към заобикалящата го среда. 

Липсата на правила, прекаленото носене на ръце, неправилната социализация или объркващите реакции на стопанина могат да доведат до развитие на тревожност, страхове, прекомерна привързаност или проблеми с поведението в зряла възраст. Малкото кученце възприема света чрез преживяванията си и всяка ситуация – положителна или негативна – оставя отпечатък върху начина, по който ще реагира в бъдеще. Именно затова грижата за кутрето не се изразява само в хранене и игра, а включва внимателно изграждане на рутина, спокойна среда и ясни сигнали за това кое е позволено и кое не. В този материал ще разгледаме пет от най-честите грешки при отглеждането на малко кученце, които се допускат с добри намерения, но могат да имат дългосрочни негативни последствия. Целта е да помогнем на стопаните да дадат на своето кученце най-добрия възможен старт – такъв, който изгражда сигурност, доверие и здрава връзка още от самото начало.

А ето и кои са 5-те най-често срещани грешки, които стопаните на кучета допускат през първите месеци от отглеждането на домашните си любимци. За какво да бъдем внимателни през „най-впечатлителния“ период на кутрето и какво да избягваме?

Една от най-честите и същевременно най-вредните грешки при отглеждането на кученце е използването на викове, заплахи и физически наказания като средство за възпитание. Макар че подобен подход все още се възприема от някои стопани като „ефективен“, реалността е съвсем различна. Наказанията не учат кученцата как да направят правилно – те единствено ги учат как да избягват наказанието. Това означава, че животното може да спре дадено поведение само когато сте наблизо, но да го повтаря, щом остане само.

Още по-важно е, че кучетата живеят в настоящия момент. Ако белята вече е свършена – има петно на килима, сдъвкана обувка или унищожена възглавница, наказанието няма никакъв смисъл. Домашният ви любимец не може да свърже вашия гняв с действие, извършено преди минути или часове. Вместо това той ще асоциира наказанието с вас – стопанина, което може да доведе до страх, недоверие и дори избягващо поведение. 

Още за това дали действително кучето изпитва вина, когато изглежда гузно – вижте тук

Физическите наказания и крясъците са особено опасни при малки кученца, защото в този ранен етап те изграждат базовото си усещане за сигурност. Вместо да се научи на правилата, кученцето започва да се чувства несигурно, тревожно и постоянно нащрек. В дългосрочен план това може да доведе до страхова агресия, прекомерна плахост или проблеми с доверието.

Много по-ефективен и хуманен подход е да отделите време да научите кученцето какво се очаква от него. Това означава ясни правила, последователност и позитивно насърчаване – похвала, лакомство или игра, когато то направи нещо правилно. Вместо да наказвате, предотвратявайте нежеланото поведение, като осигурите подходяща среда, достатъчно занимания и внимание. Помнете – страхът не възпитава, а търпението и разбирането изграждат уверено и спокойно куче.

Една от най-честите грешки, които стопаните допускат, е да имат нереалистични очаквания към малкото си кученце. Да изисквате от кутрето самоконтрол, разбиране и поведение, характерни за възрастно куче, е обречено на разочарование – както за вас, така и за самото животно. Кученцето все още се учи как функционира светът, както означават думите ви и как да контролира тялото и емоциите си.

Типичен пример е наказването, когато четириногото се е изпуснало у дома, след като е било само дълго време. Малките кученца физиологично не могат да „стискат“ с часове. Да се карате или да наказвате в такава ситуация не само е несправедливо, но и напълно безполезно. Кучето няма как да разбере какво е направило „грешно“, защото за него това е било неизбежно.

Същото важи и за обучението. Очакването кученцето да изпълнява команда от първия път или да я разбере моментално е нереалистично. Ученето изисква повторение, търпение и спокойствие. Ако се ядосвате, повишавате тон или показвате разочарование, вие не ускорявате процеса – напротив, създавате напрежение, което пречи на обучението.

Важно е да се поставите на мястото на кученцето и да бъдете обективни. Ако нещо не се получава, това не означава, че кучето е „инато“ или „глупаво“. Най-често е индикация, че задачата е прекалено трудна за момента или че обяснението не е било достатъчно ясно. Намалете очакванията, разбийте упражненията на по-малки стъпки и давайте време. Кученцето ще напредне, но със собствено темпо – и това е напълно нормално.

Клетката може да бъде полезен инструмент при отглеждането на кученце, но само ако се използва правилно. Голяма грешка е да се разчита на нея като основно средство за възпитание или като заместител на вниманието и времето, които то изисква. Затварянето на малко куче в клетка за дълги периоди, особено в първите месеци, може да има сериозни негативни последици за психиката му.

Кученцата са естествено любопитни и социални. Те учат, като изследват, играят и взаимодействат със средата. Продължителният престой в клетка ограничава тези естествени процеси и може да доведе до страхливост, недоверие и затворен характер. Вместо да се научи да се чувства сигурно, кученцето може да започне да възприема света като нещо плашещо и непредсказуемо.

Клетката трябва да бъде безопасно място за кратка почивка, сън или моментно уединение – не наказание и не „затвор“. Ако я използвате, уверете се, че кученцето има достатъчно време извън нея за игра, обучение и социален контакт. Никога не бива да затваряте кученцето в клетка, защото е направило беля или за да го „успокоите“ чрез изолация.

Ако не разполагате с възможност да сте постоянно у дома, по-добър вариант е да обезопасите една стая или зона, където кученцето може да се движи свободно и безопасно. Осигурете му играчки, вода и комфортно място за почивка. Целта е да се научи да остава само постепенно и спокойно, а не чрез принудителна изолация. Клетката е помощно средство, не решение на всички проблеми.

Плачът или хленченето през нощта е напълно нормално поведение за малко кученце, особено в първите дни след раздялата с майката и братчетата му. За него това е огромна промяна – ново място, непознати миризми, тишина и самота. Въпреки това много стопани получават съвет да игнорират плача на мъничето, за да „не го разглезят“. Този подход обаче често носи повече вреда, отколкото полза.

Кученцето не плаче, за да манипулира – то плаче, защото търси сигурност. Ако напълно игнорирате тези сигнали, животното може да развие чувство на несигурност и страх от изоставяне. Това в бъдеще често се превръща в тревожност при раздяла, паника и прекомерна зависимост от стопанина. Обръщането на внимание не означава да вземете кученцето в леглото си или да го гушкате с часове. Понякога е напълно достатъчно да говорите тихо, да го проверите, да му покажете, че сте наблизо и че всичко е наред. Така изграждате доверие и усещане за сигурност.

Интересното е, че кученцата, които получават достатъчно внимание и подкрепа в ранния период, всъщност стават по-независими като възрастни. Това може да звучи като парадокс, но е доказано от практиката – сигурното куче няма нужда да се страхува от самотата. Обратно, кученцата, които са били емоционално пренебрегвани, често имат по-трудни раздяли по-късно. Затова не се страхувайте да откликнете – вниманието в този етап е инвестиция в бъдещето.

Следването на ветеринарните препоръки за ваксинация е изключително важно, но пълната социална изолация на кученцето в този период може да навреди на развитието му. Първите месеци са критични за социализацията – тогава кучето изгражда отношението си към хората, звуците и средата. Ако този период бъде пропуснат, последствията могат да се усещат цял живот.

Изолацията не означава само липса на контакт с други кучета. Тя включва и липсата на срещи с различни хора, шумове, движения и ситуации. Кученце, което не е виждало нищо извън дома си, може да стане плашливо, несигурно и тревожно, когато най-накрая се сблъска с външния свят.

Решението е контролирана социализация. Докато не приключат ваксините, избягвайте контакт с други животни, но не и с хора. Вместо това канете гости у дома, различни по възраст, пол и външен вид. Позволявайте им да общуват спокойно с кученцето, да говорят, да се движат, да играят. Това ще помогне на животното да свикне с разнообразието и да изгради увереност.

Можете да изнасяте кученцето навън на ръце, за да вижда улицата, колите и хората, без да има контакт с опасни повърхности. Така то ще започне да възприема света като нещо нормално и безопасно. Социализацията не е лукс, а основа за стабилен характер. Колкото по-балансиран е стартът, толкова по-спокойно и уверено куче ще имате в бъдеще.

Сред останалите неща, за които да внимавате през първите месеци от живота на кученцето в дома си, можем да включим и да не го храните с човешка храна. Освен че на този етап тя не се преработва достатъчно добре и в най-лекия случай ще докара диария на животното, ако му се подава от масата ще насърчите този вреден навик и за в бъдеще. 

Макар да ви се вижда добра идея да оставите децата си да играят на воля с новия ви космат приятел – задължително нека са под родителски надзор. И не на последно място – не очаквайте любовта и вниманието, които отделяте на домашния си любимец да заместят доброто възпитание.Важно е през тези първи месеци съвместно съжителство да се постараем да бъдем максимално последователни и твърди в командите и изискванията си към кучето, без да прибягваме в никой случай до повишаване на тон, наказания или физическо насилие. Помнете – ако изгубите доверието на домашния си любимец още в началото, обучението и дресурата му могат да се окажат истинско предизвикателство с непредвидими резултати.

Ако в даден момент се зачудите как да постъпите и дали сте на прав път, най-лесно ще ви бъде да се запитате какво бихте направили, ако става въпрос за детето ви? Или за бъдещото ви дете, ако все още нямате такова. Забавлявайте се с малкото кученце, бъдете справедливи и поставете разумни граници. Кучетата се нуждаят от силен лидер, когото да слушат и следват, в природата им е – заемете своето място достойно и ще имате най-добър и верен приятел за цял живот!

Вижте още:

Защо кученцето отказва да се храни

Как да научим малкото куче да ходи на пелени

Как да привикнем кучето на каишка