Представяме ви пет факта, които ни дават представа как котките разбират и интерпретират света. 

Ако искате да сравните мозъците на котките с тези на кучета или хора, ще откриете много повече прилики, отколкото разлики. Като бозайници всички ние имаме подобни мозъчни структури и функции. Подобно на нас, котките усещат минаващото време. Предполага се, че гальовните животни могат да броят или поне да правят разлика между две точки или три, ако получат за награда храна.

Мъркащите животни са уникални с това, че са еволюирали като хищници и плячка. Докато кучетата и може би дори хората са еволюирали да ловуват, котките трябва да се научат да ловуват и да се крият. Това е причината, поради която мъркащите животни са по-склонни да се страхуват от нови ситуации или хора, за разлика от кучетата, които могат да бъдат по-спокойни.

Но в някои отношения котките са по-агресивни от кучетата. Смята се, че кучетата са започнали да взаимодействат с хората преди около 20 000 години. Мъркащите животни, от друга страна, съжителстват с хората само от 10 000 години, според проучване от 2013 г. Някои изследвания дори смятат, че гальовните животни са само частично опитомени. 

Нека се замислим за следното - любимите играчки на котките са пера на пръчка, бавно издърпани по пода връвчици или мека, шумяща играчка, с която могат да се борят. В дивата природа котките прекарват до четири часа на ден, опитвайки се да намерят храна. След като ядат у дома от консерва и не им се налага да ловуват, но въпреки това те все още харесват играчки, които имитират плячка.

Само защото котките искат да убиват и унищожават играчките си, не означава, че не обичат компанията на хората. Разбира се, мъркащите приятели са по-склонни да взаимодействат със собствениците си отколкото с непознати, и дори могат да страдат от тревожност при раздяла, когато собствениците им не са наоколо за продължителни периоди от време. 

Мяукащите животни са способни да разшифроват до известна степен нашите емоции, като се ориентират предимно по интонацията на гласа ни и и езика на тялото. Почти всеки собственик на котка може да потвъри, че когато сме тъжни или болни, мъркащите животни правят различни жестове, които сочат, че те са наясно с нашето емоционално състояние. Когато сме болни и лежим - котката лежи до нас. Ако сме тъжни и плачем - гальовният приятел идва да ни окуражи.

Мъркащите животни погрешно се смятат за дистанцирани и незаинтересовани от стопаните си, защото често се сравняват с поведението на кучетата. Трябва да имаме предвид, че има големи разлики в природата на двете животни и не можем да очакваме те да се държат по сходен начан. 

Подобно на хората, мъркащите животни могат да се учат чрез наблюдение. Те могат да събират информация, като гледат друга котка, животно или човек.

Те имат работна памет от около 30 секунди - достатъчно дълго, за да издебнат гущер, например. Те също така имат дългосрочна памет, поради което ви помнят, след като сте били на почивка в продължение на седмица.

Когато става въпрос за обучение, кучетата получават всички овации. Но котките също са  податливи на обучение. Ключът е да разберете какво мотивира вашата котка и да разработите подходяща стратегия. Можете да опитате обучение с кликер, при което мъркащият приятел се научава, че звукът от щракването води до вкусно лакомство. Това може да е ефективен начин да учите гальовния приятел кое поведение е добро и се окуражава във вашия дом и кое - не.