Това е процес, чрез който котките научават кои неща в тяхната среда са незначителни и кои от значение. Например, ново коте може да се стресне от звънене на телефон, но след многократни излагания на този звук, то разбира, че няма повод за тревога и спира да реагира. Свикването със звуци, миризми, действия и т.н. е особено важно по време на детството на котенцата, когато те се сблъскват с множество нови стимули.

В тази ситуацзия многократното излагане на определен стимул води до по-силна реакция. Например, ако котката многократно вижда агресивно куче, тя може да развие силен страх от всички кучета, дори и от тези с добронамерено поведение.

Това се случва, когато котките свързват определени сигнали от околната среда с предстоящо събитие. Например, звукът от отваряне на шкаф, където се съхранява храната, може да накара котката да очаква хранене и да реагира с мъркане и търкане в краката на собственика. Тази връзка между звука и храненето се формира чрез многократно действие на двата стимула.

Например, ако котката скача в скута ви и вие ѝ дадете лакомство, тя е по-склонна да повтори това поведение. Важно е тези последствия да са незабавни и ясно свързани с поведението, за да може котката да разбере връзката между тях.

Котките също така учат чрез наблюдение на други котки. Например, котенцата могат да научат как да използват котешка тоалетна, като гледат майка си. Този тип обучение е най-често при младите котки, когато те усвояват много от поведението си, наблюдавайки възрастни котки.

Котките използват различни методи за учене, които е важно да разбираме, ако искаме да им помогнем да се адаптират към живота в дома. За да насърчите желаното поведение, поощрявайте го с положителни награди, и никога не използвайте наказания. Това ще подпомогне изграждането на здрава и положителна връзка между вас и вашата котка, без да компрометира нейното благосъстояние.