Както се оказва обаче, представителите на тази издръжлива порода към днешна дата прекарват много малко време в транспортиране на алкохол през коварните планински проходи. Това обаче, далеч не означава, че Санбернарът не е героична порода. С дългата си история като помощници на монасите в Аплите, тези нежни гиганти с право са си спечелили репутацията на безстрашни кучета-спасители. 

И така, защо Санбернарите толкова често са изобразявани с бъчви, завързани за гърдите им? И още четири интересни факти за тези едри четириноги, които може би не знаете и никога преди не сте чували. 

Свикнали сме да мислим за Санбернарите като за швейцарска порода, но мнозина смятат, че техните предци всъщност са донесени в Швейцария от римляните преди почти 2000 години. Тези гиганти вероятно са се появили, когато молосите, прародителите на съвременните мастифи, са се чисфосали с местни планински породи. В онези години тези страхотни кучета са известни като „Кучетата от долината“ или „Кучетата от фермата“. 

През 1124 г. монах на име Бернар дьо Ментон е канонизиран за светец, а планинският проход, над чието възстановяване работи, е наречен в негова чест. 

Няколкостотин години по-късно Санбернарите са докарани в пансиона на прохода Сейнт Бернар, за да осигуряват защита, компания и да помагат за спасяване на блокирани пътници. И така те получават името си.

Чудили ли сте се защо някои Санбернари имат дълга козина, а при други – тя е покъса? Както се оказва, за това има основателна причина. Загрижени за здравето на своите верни спътници през суровите зимни месеци, монасите някога са кръстосвали Санбернарите с Нюфаундленди, за да им осигурят по-дълга и дебела козина. За съжаление, дългите им палта задържат повече сняг и лед, което се оказвало ненужна тежест за тези и без това тежки кучета. 

Независимо дали вашият Санбернар има къса или дълга козина, не е нужно да се притеснявате, че ще са ви необходими часове в близкия груминг салон (и доста средства) за поддържането й. Характерно за палтенцата на тези четириноги е, че те са „мазни“, което ги прави идеални за предпазване от вода, ката че няма да се налага да къпете домашния си любимец твърде често. Всъщност, не е необходимо да го правите повече от веднъж на няколко седмици. Разресването обаче трябва да се случва често, за да се предотврати сплъстяването на козината.

С внушителната си височина (някои представители на породата достигат до 85 см височина) и тегло до 100 кг, Санбернарите са една от най-големите породи кучета в света. Известни с героичните си планински подвизи, те са и едни от най-нежните четириноги, известни с безкрайното си търпение към деца, други кучета и дори котки. 

Тъй като не са склонни към агресия, Санбернарите са фантстичен вариант за големи семейства, които искат повече от един домашен любимец. И въпреки че всяко куче има своя собствена уникална индивидуалност, много вероятно е единствената реална опасност, която тези гиганти да представляват, е възможността да съборят хлапето ви с ентусиазирано размахващата си опашка. Известни с леко мързеливия си, кротък нрав, те са отлични другари на всички у дома. 

Формата на главата на Санбернарите се различава от тази на повечето породи. В комбинация с уникално оформената им челюст и отпусната кожа около устните – това се превръща в перфектна рецепта за лиги. Много лиги. 

Те са по-склонни да се лигавят, когато са гладни или прегряват, така че поддържането на вашия домашен любимец добре хидратиран през лятото и осигуряването на сянка, където да се скрие през най-жарките часове на деня, са задължителни. 

И макар да изискват често да имат парцал под ръка, Санбернарите компенсират със своята привързаност и игривост!

Едно от най-често срещаните и погрешни схващания, свързани с представителите на породата е именно това. И то се появява през 20-те години на 18-век, когато 17-годишният английски художник на име Едуин Ландсир изобразява двойка Санбернари, единият от които е с малка бъчва около врата си, озаглавена „Алпийски мастифи, помагащи на изпаднал в беда пътник“.

Разпитан за съдържанието на бъчвата в последствие, Ландсир твърдял, че тя била пълна с „високоградусов алкохол“, а митът за това се е запазил до наши дни. В действителност обаче,  бъчвата съдържала храна и вода.

Огромните размери и свирепо звучащ лай на Санбернарите ги превръщат в леко плашещи на пръв поглед четириноги. Но почитателите на породата добре знаят, че тези нежни гиганти са далеч по-склонни да се покатерят в скута ви, отколкото да проявят агресия. 

От очарователния им произход до мита за бъчвите с ракия, Санбернарите са една от най-известните и разпознаваеми породи кучета в историята. И колкото повече научаваме за тях, толкова повече ги обикваме!