За щастие има какво да се направи и как да се помогне на мяукащите спътници, които не могат да останат дълго в дома ви. Най-съществената стъпка от този процес е да си партнирате с организация, която може да ви помогне. Ако самата тя не може да прибире котето и трябва да го направите вие, то поне тя ще ви помогне с разпространяване на информация за котето за осиновяване.

И така - намерили сте коте, на което искате да помогнете, макар че в дома ви вече се грижите за твърде много. Даваме ви стъпки на действие:

Първата и най-важна стъпка за прибиране на котката е проверка на нейното здраве. Това означава, че ветеринарен лекар трябва да я прегледа, за да види дали е кастриранаи и да определи нейното цялостно здраве. Това включва заразяване с бълхи или червеи, недохранване, дехидратация, инфекция или заболяване. Котката със сигурност ще трябва да се обезпаразити и ваксинира.

Когато прибирате мъркащия приятел у дома - уверете се, че няма да застраши вашите котки. Може да се наложи карантина, докато се уверите, че новото котенце е напълно здраво и няма да зарази вашите мяукащи приятели с паразити, инфекция или друго.

Освен лечението на болести, инфекции и паразити, този етап включва и стерилизиране или кастрация и поставяне на гладуващи и недохранени котки на балансирана диета с необходимите хранителни вещества. Подстригването се препоръчва, ако козината на котката е сплъстена или пълна с бълхи.

След като основните им нужди за оцеляване са задоволени и медицинските проблеми, някои от които дългогодишни, са решени, тези котки започват да се възстановяват от хроничния си стрес и безпокойство, за да оставят личността и характера им да блеснат.

След рекламиране на историята на спасената котка и публикуването ѝ на уебсайтове и в приюти или вашите социални канали, следващата стъпка е да се прегледат и проведат интервюта с потенциални осиновени. Те трябва да знаят в какво се забъркват и как ви са уникалните нужди на спасената котка. Например, може да се наложи котката да живее в къща без деца или други животни, или обратното - тя ще се чувства чудесно в домакинство с повече котки.

Като всяка котка или коте, да се влюбиш в тяхната снимка и история не е достатъчно. Тъй като всички котки, подобно на хората, имат различни характери, има вероятност не всяко осиновяване да е подходящо. Най-често срещаното предизвикателство, с което се сблъскват мъркащите животни, прибрани от улицата, е липсата на социализация с хората.

Физическата среща и прекарването на време между котката и потенциалните ѝ нови стопани е най-сигурният начин да се разбере дали „има химия“.

Осиновяването не е единственият отговор за повторно настаняване на спасителни котки. След оценка на тяхното благосъстояние и поведение, някои приюти и организации може да установят, че някои котки ще се чувстват чудесно в приемни домове.

Много млади котенца в решаващия период на социализация ще се справят добре в приемни ситуации. В допълнение, приемните домове често осигуряват основни консумативи като храна, играчки и тоалетна и плащат за посещения при ветеринар, което прави родителството на котка по-достъпно за хора, които може да нямат финансовите средства да се грижат за котка постоянно.

Това не е краят, след като котка бъде осиновена или настанена в приемен дом. Поне в първите месеци е добре да се интересувате от мъркащото животинче, за да сте сигурни, че както то, така и стопаните му се чувстват добре заедно и в дома цари хармония.