Предлагаме ви заедно да разгледаме няколко често срещани мита за дресурата на четириногите, както и да научим повече за това какво казва науката по тези въпроси. 

Всички сме чували тази фраза. Въпреки популярността на това твърдение обаче, то просто не отговаря на истината. Кучетата могат абсолютно да започнат или наградят обучението си на всяка възраст.

Сложната част обикновено се състои в работата по коригиране на предишната история на обучение, особено ако поведението е било тренирано дълго време. Например, ако вашият 10-годишен Лабрадор лае по пощальона, възможно е да го обучите да спре да го прави. Но вероятно ще отнеме известно време, за да отучите животното от този навик и да формирате нов на негово място.

Терминът „алфа“ идва от изследване, проведено върху вълци, публикувано през 70-те години на миналия век. И от тогава то неколкократно е редактирано от самия учен, който го е провел. 

Най-съществената разлика, която приемаме за актуална днес, е, че всъщност дивите вълци живеят в малки семейни групи, състоящи се от родителска двойка и тяхното потомство, а не в строга и насилствено подсилена йерархия. Отделно от това, поведението на нашите опитомени четириноги е много по-различно от това на дивите им събратя.

В днешно време всяка тренировъчна философия, използваща „доминирането“ като крайъгълен камък, е остаряла, неточна и ненужна.

От поведенческа гледна точка буквално е невъзможно да се засили страхът. Концепцията за подсилване се отнася за поведение, а не за емоции и в никой случай не е приложима за неволни такива, каквито е моментната уплаха. 

Когато кучето ни се страхува, е съвсем приемливо (в някои случаи – дори за предпочитане) да му се осигури комфорта, от който се нуждае, за да се чувства сигурно и защитено. Наличието на отношения, базирани на взаимно доверие, е задължително, ако в крайна сметка искаме да помогнем на питомеца си да се успокои и да се усети сигурен. 

Специалистът по приложно поведение на животните д-р Патриша Макконъл, цитирана от PetMD, предлага полезна аналогия по темата:

„Представете си, че някой нахлува в дома ви посред нощ. Да приемем, че това се е случило и след като натрапникът си е тръгнал, половинката ви седне до вас на дивана, донесе ви чай и ви прегърне. Дали това ще минимализира шансът да се страхувате, че същото няма да се повтори, когато си легнете отново? Или на следващата вечер? Разбира се, че не.“

Има различни предположения, че интензивните поведенчески проблеми като агресията, например, изискват по-сурови методи на обучение. Съществува обаче голям брой изследвания, които нагледно изтъкват, че използването на силови методи на дресура е вредно, но и че положителното подсилване, от друга страна, всъщност е далеч по-ефективно. 

Стотици сертифицирани треньори използват обучение, базирано на положително подсилване, за да се справят успешно с агресията, реактивността, опазването на ресурсите и други поведенчески проблеми. И това действително работи!

Има голяма разлика между подкуп и поощрение. Подкупът се използва, за да се случи определено нещо (в случая – конкретно поведение), докато подсилването е вид поощрение за поведението, когато то се е случило. Ако искате кучето ви да се научи да повтаря дадено поведение, което харесвате, необходимо е да го поощрите. Храната обикновено е най-удобният начин за предаване на нови умения, но щом усвои дадена команда, можете да използвате и други награди – игра, разходка и тн.

Понятието „уважение“, за съжаление, се отнася само за нас, хората. Кучетата ни са аморални същества. Те се ориентират в своя свят и вземат решения въз основа на историята на обучение, която са натрупали. Или иначе казано, домашните ни любимци правят и повтарят всичко, което работи за тях, за да получат резултатите, които искат. Това означава, че ние, като техни стопани, трябва да организираме дресурата така, че нашите интереси да съвпадат с тези на четириногия ни другар.

Например, ако кучето ви обича, когато ви идват гости и е склонно да скача по тях, можете да го научите, че ако седне мирно на постелката си, докато те влизат, ще получи още повече внимание в последствие. 

В заключение, митовете за кучетата са широко разпространени, но базираното на доказателства обучение, изграждането на информирано мнение и емпатията са ключът към тяхното разсейване. В случай, че се нуждаете от помощ, за да разделите митовете от фактите относно поведението на вашето куче, най-добрият начин на действие е да се консултирате с квалифициран треньор, за когото сте получили препоръки от ветеринарния си лекар.

Вижте още: 

Защо кучетата обичат да спят до стопаните си

10 начина, по които кучетата показват привързаността си