Предлагаме ви да разгледаме заедно 6 тайни на доброто и качествено общуване с вашето куче

Кучето ви няма как да разбере, че „стой“ и „изчакай ме тук“ означават едно и също нещо. Дори и да ги прилагате с едно и също значение, в крайна сметка се случва така, че ако обучите четириногото на „стой“, то това е единствената дума, на която то ще реагира. Не казвайте „чакай“, „спри“ или „чакай тук“ с очакването, че животното ще направи това, което искате. 

Кучетата учат най-добре чрез повторение и не можете да очаквате от питомеца си внезапно да започне да свързва нови думи с определена команда. Просто няма да сработи. 

Домашните ни любимци реагират на интонацията и тона на гласа ни по същия начин, по който разбират и думите, които изричаме. Поддържайте тембъра спокоен и нисък, особено по време на тренировъчните сесии. Говоренето с писклив или груб глас само ще отблъсне питомеца ви. И в него ще се загнезди усещането, че нещо не е наред. А това категорично ще попречи вашето съобщение да достигне до него. 

Кучето ви прекарва голяма част от деня си, слушайки как хората около него говорят на език, който то не разбира. Да, всеки домашен любимец знае няколко думи, но е трудно да ги различи сред целия фонов шум. За това и няма как да очаквате от животното „да се сети“, че в конкретния момент визирате него и трябва да ви обърне внимание. 

Сигналите с ръце са начинът да заобиколите това неразбиране. Когато обучавате домашния си любимец, подсилвайте всяка устна команда със сигнал с ръка. Нека движенията да са по-отсечени и очевидни, за да не се бъркат с обичайните ви ръкомахания. 

Вместо да говорят чрез лаене, както мнозина погрешно смятат, всъщност по-голямата част от кучешката комуникация се случва чрез езика на тялото. Успокояващите сигнали са набор от поведения, които домашните ни любимци демонстрират, за да разрешават конфликти, да създават нови приятелства и да поддържат отношенията си с хората или другите четириноги. 

Те го правят и, когато смятат, че дадена ситуация трябва да бъде „успокоена“. Самото разпознаване на това поведение е форма на комуникация. Завъртането на глава, прозяването, облизването на устните и обръщането по гръб с разкрит нагоре корем, са все примери за успокояващи сигнали. 

Дори покрито с козина, лицето на кучето показва много от това, което то чувства и мисли. Познаването на изражението на лицето на домашния ви любимец е вид неизказана комуникация. Вгледайте се в позицията на ушите, очите и устата му, за да определите какво ви казват те за емоционалното състояние на четириногото. Когато ушите му са напред, например, това говори за съсредоточеност и заинтересованост. Притиснатите към главата уши са знак, че животното е готово за целувки. Или пък, че е срамежливо! А ако ушите на косматия ви другар са в неутрална позиция, то значи той е доволен от това, което се случва около него. 

Контекстните улики са късчетата информация, които можете да използвате, за да съберете цялостната картинка на това какво се опитва да ви каже кучето ви. Ако се държи странно – разгледайте обкръжението му и потърсете улики. Лесен пример е четириного, което хленчи до празната си купичка за ядене. Може да не знаете какво точно иска животното, но като добавите в уравнението празната му паничка за храна, не е трудно да достигнете до правилния отговор. Или с други думи – вашето куче ви казва, че е гладно. 

Вижте още: 

Разбират ли кучетата различните изражения на лицето ни

Защо кучето понякога сякаш лае без причина