Това, което се знае за историята на Булмастифа е, че породата датира от средата на 19 век, а родината й е Англия. Разработена от селяните и дивечовъдите са охрана от бракониери. И тези четириноги са се справяли много добре със задачата си – тихо да стоят и да фиксират нарушителите, без да ги нападат или нараняват. 

В жилите на Булмастифа тече 60 процента кръв на Мастиф и 40 процента – на Булдог. Целта на развъдчиците, отговорни за създаването на породата, била да създадат куче, което да бъде по-бързо и по-агресивно от Мастиф, но по-голямо и по-малко свирепо от Староанглийския булдог.

Това е голяма порода кучета. Мъжките достигат до 86 см височина и тегло от 50-60 кг. Въпреки внушителния си и безспорно – респектиращ външен вид обаче, тези черириноги се отличават с мек и спокоен нрав. Те не се нуждаят от много грижи или упражнения и са чудесни за градски стопани, тъй като се адаптират добре дори към живот в апартамент. Като цяло са тихи кучета, които лаят рядко.

Стандартът на породата описва Булмастифите като „безстрашни и уверени, но същевременно послушни кучета“. И действително, тези гиганти съчетават в себе си интелигентност, надеждност и желание да угодя – качества, които ги превръщат в ненадминати семейни спътници и защитници. Те са чудесни както за хора, които живеят сами, така и за семейства с деца. 

Булмастифите са мощни, но чувствителни кучета. Като се има предвид силата и склонността на представителите на породата да бъдат независими, ранната социализация и обучение са от съществено значение. Важно е да имате предвид, че колкото и да са мили и кротки, това са естествени пазачи, които винаги биха защитили своите хора, дома и имуществото им. За това и не е необходимо обучение за охрана – тези четириноги ще реагират инстинктивно правилно, ако усетят заплаха. 

Най-често срещаният цвят, в който сме свикнали да виждаме Булмастифа, е светлобежове с черна маска около муцуната. Въпреки това, почитателите на породата знаят, че има и други разцветки. Тигровите булмастифи, например, имат черни ивици върху светлобежов или червен фон. И въпреки че днес се срещат по-рядко, в миналото те са били предпочитаните, тъй като специфичният цвят на козината им е осигурявал перфектен камуфлаж, особено през нощта.

Въпреки всички достойнства на Булмастифа като предан компаньон и пазач, за жалост, подобно на много други големи и гигантски породи, тези четириноги имат по-кратка продължителност на живота. Макар че, разбира се, винаги има изключения (дано да са повече!), обикновено те живеят от 8 до 9 години.

Много от хората видяха за първи път Булмастиф именно в оригиналния „Роки“ на Силвестър Сталоун. Любопитното е, че освен негов верен помощник във филма, това всъщност е било собственото куче на Слай – Бъткус.