Породите, които нямат козина са резултат от генетични мутации.

Тъй като нямат дебело кожухче, което да ги топли, те могат да срещат трудности през зимата, затова задължително трябва да им осигурите топло място и дори дрехи, ако позволяват да им обличате.

От друга страна, през лятото са предразположени към по-лесно изгаряне, ако се излежават на перваза на прозореца, защото нямат козина, която да ги предпазва. И не на последно място - те се нуждаят от редовно къпане, защото кожата им образува прекомерно количество масла, които трябва да се разнасят чрез допълнително почистване. Натрупването на тези масла - най-често около ушите - води до ушни инфекции.

И така, да разгледаме тези очарователни и редки породи мъркащи приятели, които нямат козина.

Започваме с най-известната порода, която дори и рядко, може да се открие в България. Тя произхожда от Канада и се появява в резултат на генетична мутация, след което породата започва да се развива. Някои представители имат малко по-осезаема козина, а други - различни петна, които ги правят още по-шарени и интересни.

Бамбино е много мъничка котка без козина. Името идва от италиански и означава „бебе" или „дете", което идеално описва тези мъници. Тази котка е кръстоска между Сфинкс и Манчкин, и поради гените на втория представител - някои бебета се раждат с козина, предимно по лицето, ушите, краката и опашката. Тези котки са склонни да бъдат общителни, привързани и доста игриви. Те не са признати официално от международните котешки организации като TICA и FIFE.

Любопитното на тази порода е, че не получава гена си от естествена мутация, както се случва при Сфинкса, а поради доминиращ ген за без козина. Някои представители се сдобиват с по-гъст пух през зимата, за да им пази топло, а през пролетта тя пада, за да им е прохладно когато температурите се покачат.

Тези представители се появяват след кръстоска на Манчкин, Американски Кърл и Сфинкс. Резултатът е котка с почти никаква козина, малък размер и извити уши. Породата не е официално призната и към момента се срещат доста здравословни проблеми с нея, като проблеми със скелета.

Тези приятели също имат необичаен външен вид и интересна история - кръстоска между Сфинкс и Американски Кърл. Обикновено те имат една идея по-пухкава и мека козина, а някои често имат петна от косми над ушите, носа, лапите или опашката. Породата не е призната официално.

Известен също като „котка-върколак“, Ликой не винаги е без козина. Някои котки са изцяло покрити с отличителната черно-сива козина, докато други са предимно без козина.

Това е късокрака котка без козина, кръсноска между Манчкин и Сфинкс. По-късно в опитите за кръстосване се включват и Девън Рекс и Бирманска котка. Тези приятели често имат рядка и фина козина, най-често около ушите, краката и опашката. Коремът им е почти без косми. Мискин също не е призната официално порода.

Това е елегантна котка, с изпъкнали черти и дълги крайници. Произхожда от кръстоска между Донски Сфинкс и Ориенталската късокосместа. Не всички представители се раждат без козина. Някои котенца имат фина пухкава козина, която или пада, или запазват за цял живот. Понякога Петерболд се ражда с козина като „нормално“ коте, след което тя пада.

Тези очарователни котки без козина са много редки, а някои дори все още са в процес на усъвършенстване на породата и не са признати официално. Те имат необичаен външен вид, но точно това ги прави толкова любопитни и различни от останалите мъркащи приятели.

Как да се грижа за котката ми през зимата

Как да се погрижим за котка Сфинкс през зимата

Какво трябва да знаете, преди да се сдобиете с котка Сфинкс