Загубата на слуха при кучетата може да бъде временна или постоянна. Натрупването на кал и мръсотия, ушни инфекции, старост и наранявания – всичко това може да доведе до загуба на слуха в едно или двете уши. Неща като антибиотици, антисептици и лекарства за химиотерапия, заедно с натрупване на токсини като олово, арсен или живак и дори продуктите, използвани за почистване на ушите (тези, които разграждат натрупването на восък), също могат да причинят проблеми със слуха, пишат от PetMD.com.

Някои породи (всъщност, над 30) са по-податливи към проблеми със слуха. Сред по-популярните от тях откриваме:

Ако домашният ви любимец спада към една от тези породи, обърнете специално внимание на слуха му. Когато избирате развъдник, задължително се поинтересувайте дали е имало кучета с проблеми със слуха назад в родословието на бъдещия ви питомец, и ако да – до каква степен. Така ще знаете дали има висок риск от вродени дефекти. 

Въпреки че изглежда очевидно, всъщност може да се окаже доста трудно за собствениците на домашни любимци да забележат дали кучето им е глухо или с увреден слух. Някои стопани често погрешно смятат, че питомците им са упорити или своенравни, тъй като отказват да дойдат при повикване и да изпълняват каквито и да е било команди. Докато в крайна сметка се оказва, че тези четириноги са с увреден слух. И те, на практика, не отказват, просто не могат да чуят собственика си да ги пита! 

Сред основните знаци, че едно куче има проблеми със слуха, са:

По-рядко срещаните симптоми включват плахост, безпокойство, щракване/ръмжене и дори хапане, ако докоснете кучето отзад (защото то не може да ви чуе да се приближавате). 

Ако забележите един или повече от изброените по-горе симптоми, не губете време да заведете кучето си на ветеринарен лекар. Може да е нещо толкова просто като натрупване на кал, но може да се касае и за по-сериозна ушна инфекция. При този тип проблеми, често времето се оказва от решаващо значение.