В разгара на Студената война САЩ търси начини, за да достигне до повече информация, която да послужи на правителството при следващи ходове. Как да вкарате шпионин в сигурното вътрешно светилище на чужд държавен глава, например, който допуска само най-близките си довереници и бездомните котки, към които изпитва привързаност? Разбира се, изпращате котешки шпионин, оборудвана със скрито подслушвателно устройство.

ЦРУ нарича операцията Acoustic Kitty. Но след пет години и вероятно милиони долари в научноизследователска дейност, проектът е отменен през 1967 г. по причини, които всеки собственик на котка можеше да е предвидил – не е лесно да убедиш котка да отиде на конкретно място.

Колкото и странно да звучи днес, ЦРУ проявяват доста голяма сериозност по отнешение на операция „Acoustic kitty“. И това е само един от многото опити за вербуване на тайни агенти животни заради техните сензорни способности и възможност да влязат абсолютно навсякъде.

Как точно се реализира операцията? С лека операция ветеринарен лекар поставя малък микрофон в заостреното ухо на котка. След това микрофонът е свързан към батерия под отпуснатата кожа на котката, свързана към външна антена, вплетена в дългата козина на котката.

Самата операция е била доста революционна. И технологията работи – котешката буболечка можеше да улавя и предава разговори. Но имаше проблем – въпреки обучението си в ЦРУ, Acoustic Kitty имаше собствен ум и не беше добър в оставането близо до целите си. Полевият тест в обществен парк, вероятно пълен с разсейващи фактори като гълъби и катерици, доказа, че Acoustic Kitty няма да се справи.

Вроденото любопитство може да изглежда като добра черта за шпионаж, но също така е известно, че и убива котката, както казва популярната фраза.

След провалът на тази операция, разузнавателите по това време в крайна сметка се насочват към гълъби, които се справят по-добре със задачата.

Източник:

National Geographic