Ако вашето кученце има силно заразния парвовирус, то трябва да знаете, че това е животозастрашаващо заболяване и двамата ще трябва да се борите заедно, за да спасите живота му. Въпреки че със сигурност трябва да уведомите собствениците на братята и сестрите, както и майката на домашния си любимец, възможно е те да не се разболеят.

Важно: Най-добрият шанс за оцеляване на кученцето ви включва то да прекара известно време във ветеринарна клиника, получавайки поддържащи грижи. 

Заболяването се разпространява чрез контакт със заразени кучета и техните изпражнения. Парвовирусът често убива в рамките на няколко дни след като кученцето прояви клинични признаци. Освен това е трудно да се ограничи, след като попадне в околната среда. 

Кутрета, диагностицирани или изложени на парвовирус, трябва да бъдат изолирани от други животни. 

Кученца на възраст под 16 седмици са изложени на особен риск, дори ако са получили част от серията парво ваксинации. Да, четириногите действително получават известна защита от антитела, присъстващи в кърмата на ваксинираната им майка, за това и не е необичайно само някои от новородените в котилото да развият болестта. Въпреки това е важно неваксинираните кученца да се изолират от контакти с външната среда (разходки и общуване с други четириноги) до поставянето на всички ваксини - само така ще сте сигурни, че питомецът ви е адекватно защитен. 

Освен нивата на антитела и статуса на ваксинация, рискът от инфекция също зависи от чистотата на околната среда и степента на излагане на кученцето на заразен брат или сестра. 

Право не е заболяване, което можете да пропуснете. Бързо става очевидно, че имате много болно кученце в ръцете си. Вирусът атакува стомашно-чревната система, така че симптомите включва кървава диария и често повръщане. Ако забележите някой от тях, не губете време и заведете домашния си любимец на лекар възможно най-скоро. 

Докато всяко куче или кученце може да развие право, някои породи изглежда са изложени на по-висок риск от заразяване, отколкото други. Те включват Доберман, Немска овчарка и Ротвайлер, заедно с Лабрадор ретривър, Английски спрингер шпаньол, Сибирско хъски и Стафордширски бултериер, пишат от Американския киноложки клуб. 

Според данни на специализирания уебсайт PetMD, приблизително 70 процента от кучетата могат да преживят право, ако бъдат хоспитализирани за лечение. Домашният ви любимец може да се нуждае от престой от една седмица или повече в клиника, което е разход, който трябва да предвидите. Шансовете за оцеляване намаляват значително, ако се опитате да осигурите на питомеца си грижа у дома. 

Кутрета, борещи се с парво, обикновено имат нужда от интравенозна флуидна терапия; антибиотици за борба с чревни бактериални инфекции, в резултат на вътрешни язви; плазмени трансфузии; инжекции за контрол на гаденето и други възможни лекарства. Необходими са и постоянен мониторинг и тестване, за да се подпомогне оцеляването на животното. 

Другите членове на котилото на вашето кутре може да избягат от парвовируса, ако вече са получи първоначалните си ваксинации срещу болестта. Считана за една от основните и най-важни, първата ваксина обикновено се прилага на възраст между 6 и 8 седмици, с бустери на всеки четири седмици, докато кученцето навърши 16 до 20 седмици. Реваксинация се прави всяка следваща година.

Вижте още:

Помощ! Кучето ми има парвовирус

5 най-чести заболявания при малките кученца