Накратко казано, ще се наложи да ви разочароваме. Едва ли кучетата намират хората за сладки. Домашните любимци ни разпознават главно не по чертите на лицето, а по миризмата. Те не са способни да преценят дали сме „сладки“, „симпатични“ или „чаровни“. Въпреки това, можете да бъдете сигурни в едно – в очите на косматия си другар, вие несъмнено сте най-страхотният човек на света!

Има няколко обширни проучвания по темата как работят мозъците на кучетата. Учените смятат, че четириногите възприемат стимулите около себе си главно чрез миризма. Ароматът на стопанина им стимулира животното най-много, той му помага и да различи собственика си от останалите хора. 

Според The Dana Foundation, въпреки че коефициентът на енцефализация (EQ) на кучето е много по-малък от човешкия, той има същите основни структури и капацитет за движение, памет и емоция. Проучвания, проведени чрез ЯМР са установили още, че домашните ни любимци разполагат със зрителна система, която се активира от лица, идентична с нашата. Благодарение на нея ние разпознаваме лицата на останалите хора. За това и е логично да се предположи, че кучетата могат да различават без лицето на стопанина си.

С течение на времето кучетата започват да свързват нашите миризми и лица с положителни преживявания. Начинът, по който четириногите гледат на другите, има общо с тяхната история като част от глутница. Връзката човек-животно се задвижва от фактори като положително подсилване и социализация. И колкото по-силна е тя, толкова повече домашният ви любимец ще се привърже към вас и ще ви разпознава като част от своето семейство (глутница).

Различни изследвания са доказали, че когато си взаимодействат със стопаните си – без значение дали само ни гледат, галим ги или си играем заедно, в тялото на четириногите се наблюдава скок на отситоцин – хормон, свързан с любовта, положителните емоции и приятните преживявания.

Кучетата възприемат и разпознават хората, както и другите четириноги около себе си главно по миризмата им. Областта на мозъка на животните, свързана с обонянието, е значително по-силно развита от тази на човека. За това и косматите ни спътници могат да свържат определени миризми с положителни преживявания. Това е и един от начините, по който изграждат силна връзка със стопаните си. За да се случи това, животното трябва да получи положително подсилване и социализация. И макар да се радва искрено на нашето присъствие, да изпитва привързаност и обич към нас, кучето ни едва ли ни определя като „сладки“. Лично за нас, това не е голям проблем. Защото знаем, че домашният ни любимец ни цени точно толкова, колкото и ние него!