В проведеното в Швейцария проучване, участниците са имали взаимодействия с шестгодишен Джак Ръсел териер, четиригодишен Голдъндудъл и четиригодишен Голдън ретривър. След това те е трябвало да погалят и плюшена играчка лъв, във вътрешността на която е имало поставена бутилка с гореща вода, за да съответства на температурата и теглото на кучетата.

Резултатите от преносимия мозъчен скенер са показали, че галенето на животните води до по-високи нива на активност в префронталния кортекс – дял на мозъка, който помага за регулирането и обработването на социални и емоционални взаимодействия. Нещо повече, този ефект продължава и след като кучетата вече не са наоколо. От друга страна, взаимодействието с животното играчка стимулира по-малко мозъчна активност, отколкото това с четириногите.

Вече е известно, че общуването с кучета, може да помогне на хората да се справят по-успешно със стреса и депресията. Изследователите смятат, че по-доброто разбиране на свързаната мозъчна дейност може да помогне  за разработване на подобрени системи за терапия с помощта на животни.

„Интегрирането на животни в терапевтични интервенции може да бъде обещаващ подход за подобряване на емоционалната реакция и внимание“, споделят изследователите в статия, публикувана в списание PLOS One.

„Ако пациенти с дефицит на мотивация, внимание и социално-емоционално функциониране показват по-висока емоционална ангажираност в дейности, свързани с куче, тогава такива активности могат да увеличат шанса за успех при постигането на дадени терапевтични цели“, каза водещият автор на изследването Рахел Марти от университета в Базел пред CNN.