Високо в Алпите, някъде близо до границата между Италия и Швейцария, се намира планинският проход Голям Сан Бернар, чиято височина е 2469 м надморското равнище. Той се намира на изток от Монблан и свързва Мартини в Швейцария в долината на Рона с Аоста в Италия. Свети Бернар от Ментон (който е канонизиран през 1681 г. и обявен за покровител на Алпите през 1923 г.) основава на това място Великия манастир на Свети Бернар през 1049 г. Манастирът се превръща в убежище за преминаващите през прохода пътници, а монасите, които го поддържали, започнали да обучават кучета от близките села в долините по-долу, за да им помагат в мисията им.

Така се появяват Санбернарите, които със своята дебела, устойчива на атмосферни влияния козина и отлично обоняние, притежавали всички качества, необходими за насочване и спасяване на заблудили се или затрупани от лавини пътници. Няма как да сме съвсем сигурни кога точно кучетата се присъединили към монасите, тъй като е известно, че в края на 16 век пожар унищожава манастира, причинявайки загубата на архивите му. Въз основа на информация от външни източници историците смятат, че кучетата са пристигнали в манастира някъде между 1550 и 1660 г. Най-старото запазено писмено споменаване на Санбернарите датира от 1707 г. 

Известната днес порода Санбернар е резултат от вековно отглеждане и развъждане в манастира и околностите. Предците на тези гиганти вероятно са били подобни на мастифи кучета, донесени в Швейцария от римските армии, които в последствие са кръстосани с местни породи в района. До 1800 г. монасите вече имат собствен развъдник, а до 1880 г. кучетата им стават известни в целия регион. Санбернарите са спасили много хора от „бялата смърт“ в планината. Известен е и паметникът на знаменитото куче Бари в Париж, което според легендата е спасило живота на 40 изпаднали в беда хора. 

В картини и карикатури знаменитите алпийски спасителни кучета често са изобразявани с буре около врата. Както се оказва обаче, това няма много общо с реалността. Изображението, което така добре познаваме днес, датира от 1820 г. и е дело на 17-годишният тогава английски художник на име Едуин Ландсир, който за първи път изобразява два Санбернара, стоящи до загубил се пътник в Алпите. Едното куче на картината лае тревожно, докато другото ближе ръката на пътника. Името на картината е „Alpine Mastiffs Reanimating a Distressed Traveler“ и на нея за първи път се вижда отличителната бъчва около врата на едното от четириногите, която според художника съдържа бренди. 

Въпреки че да пиеш алкохол в подобни тежки условия е доста лоша идея (тъй като разширява кръвоносните съдове, като по този начин понижава телесната температура), картината привлича вниманието на хората и от тогава до сега мнозина свързват Санбернара именно с бурето около врата му. Нещо повече, макар да е мит, този образ се е превърнал в една от емблемите на Швейцария.