Затова тази статия няма претенции за абсолютната истина – пишем я с много любов и усмивка, просто за забавление. Всъщност, ние боготворим всяка котка – с родословие или без.

Въпреки това, има породи, които са се утвърдили като еталон за красота, стил и величие. Представяме ви пет от тях, които не само грабват окото, но и пленяват сърцето – със своето поведение, история и онзи характерен „котешки“ чар, който не може да бъде описан, само почувстван.

Сибирската котка е като жива приказка от снежна Русия – грациозна, пухкава и мистериозна. Представете си я как се разхожда гордо из заснежени гори с величието на хищник и топлотата на верен приятел. Това е котка, която не само изглежда като герой от приказка, а сякаш наистина пази тайни от древни времена.

Външен вид

Сибирката има внушителна осанка – тя е мускулеста, но не груба, а балансирана и хармонична. Козината ѝ не само изглежда като луксозна наметка, но и звучи като мек шум от кадифе, когато се движи. Очите ѝ често сякаш гледат през теб – умни, спокойни, понякога леко иронични. А разнообразието от цветове я прави истински хамелеон на котешката сцена – никога не знаеш каква окраска ще има следващата красавица от тази порода.

Характер

Интелигентността на Сибирската котка често я поставя в ролята на „шефа вкъщи“. Тя знае кога да бъде нежна и кога – леко надменна. Не очаквайте да седи в скута ви с часове, но ако реши сама, ще ви покаже обич, която топли сърцето. Забавно е, че някои Сибирки обичат водата – да, понякога дори се къпят по собствена воля!

Мейн Куунът, който прилича на малко мече, но всъщност носи прозвището „нежният гигант“. Огромен, величествен, пухкав – и същевременно толкова мил, че може да разтопи и най-леденото сърце. Прозвището му е абсолютно заслужено.

Външен вид

Той е истинска икона в света на котките. Косматата му опашка изглежда като царски скиптър, а ушите с „пискюли“ му придават вид на митично същество от северните легенди. Ако някога сте се чудили как би изглеждал домашен лъв, просто погледнете един Мейн Куун. Някои достигат до 10 кг и повече, но въпреки това се движат грациозно като балетисти.

Характер

Изключително добродушен, този гигант не обича кавгите и предпочита хармонията. Мейн Кууните често издават тихи, мелодични звуци, вместо стандартното „мяу“ – все едно пеят песен. Обичат да са близо до хората си и понякога дори си лягат до тях като верни стражи. Те са отличен избор за семейства с деца или други животни – никога не са доминантни, но винаги уважавани.

Ако искате домашен любимец с външността на див леопард и темперамента на най-добрия ви приятел, Бенгалската котка е вашето животно. Тя е жива експлозия от енергия, грация и екзотика.

Външен вид

Няма как да сбъркате Бенгалката – тя е уникална! Нейната козина не само има петна и розетки, които напомнят на диви котки, но също така има блясък, който я кара да изглежда все едно е поръсена с златен прашец. А някои представитеи дори мъркат така, че звучат като малък мотор.

Характер

Изключително енергична и активна, тази порода е създадена за приключения. Бенгалските котки обожават височини, скачане и интерактивни игри. Те могат да отварят врати, да включват светлини и понякога – да ви помагат да си отворите хладилника. Не са подходящи за хора, които обичат тишината и спокойствието – но са перфектни за тези, които обичат забавлението и нестандартното.

Норвежката горска котка изглежда така, сякаш е слязла от страниците на викингска сага. Силна, независима и горда – тя носи духа на северната природа във всяко свое движение.

Външен вид

Нейната пухкава козина не е само за красота – тя я защитава от снежни бури и студ. Очите ѝ са големи и изразителни, сякаш току-що е видяла нещо магично в гората. Тялото ѝ е хармонично – не прекалено масивно, но определено силно и устойчиво. Често се среща в бяло, сиво, кремаво или тъмно кафяво, но какъвто и цвят да има – винаги изглежда като дама от кралски род.

Характер

Въпреки че е по-независима от другите породи, Норвежката горска котка никога не забравя своето семейство. Тя няма да е постоянно в скута ви, но ще бъде близо, винаги наблюдаваща. Любопитен факт – в норвежката митология богинята Фрея се вози в колесница, теглена от две огромни котки. Не е трудно да си представим, че са били именно такива!

Абисинската котка е като котешки балерина – тънка, елегантна и винаги в движение. Има нещо екзотично и аристократично в нея, което омагьосва.

Външен вид

Със своята къса, но блестяща козина, Абисинката изглежда сякаш е изваяна от бронз. Козината ѝ придава усещане за динамика дори когато стои на едно място. Очите ѝ са големи, бляскави, винаги живи – сякаш търсят следващото приключение. Изглежда едновременно като антична египетска статуетка и герой от футуристичен роман.

Характер

Това е котка, която обича да бъде център на вниманието. Обича високи места, катерене и наблюдение. Абисинките често следват стопаните си из цялата къща, помагат им в домашните задължения и дори „говорят“ с тихи, нежни звуци. Те са отличен избор за хора, които обичат комуникацията и искат интелигентен и любознателен приятел.

Сибирската котка има документирана история още от около 1000 г. и се смята за прародител на много съвременни дългокосмести породи.

Породата се е оформила в суровите условия на Сибир, където само най-издръжливите и добре окосмени котки са оцелявали. Това е довело до развитието на гъстата, водоустойчива козина, характерна за породата.

За първи път е представена на изложение в Кристалния дворец в Лондон през 1871 г.

Произходът на Мейн Куун е обвит в мистерия. Една от легендите гласи, че породата е възникнала от кръстоска между местни американски котки и дългокосмести котки, донесени от Европа, или дори с миещи мечки, откъдето идва и част от името им („coon“).

Друга популярна история разказва, че Мария Антоанета е изпратила свои котки в Америка по време на Френската революция, които са се смесили с местните котки и са дали началото на породата.

Първото официално споменаване на породата е през 1861 г., а през 19 век Мейн Куун става изключително популярен в САЩ, но през 20 век популярността му спада заради навлизането на нови породи.

Бенгалската котка е една от най-новите породи – създадена през 1963 г. от американката Джин Мил чрез кръстосване на азиатска леопардова котка с домашна котка.

Породата получава експериментален статут през 1983 г., а официално е призната през 1991 г. от Международната котешка асоциация и през 1999 г. от Federation Internationale Feline.

Името ѝ идва от бенгалския тигър, заради характерната петниста козина.

Смята се, че породата произхожда от кръстосване на късокосмести котки, донесени от викингите, и дългокосмести котки, внесени от кръстоносците в Скандинавия, които се смесват с дивите котки в региона.

Официално е призната като порода в Норвегия през 30-те години на XX век и се счита за национален символ.

Международната федерация по фелинология я признава през 1977 г.

Смята се, че произлиза от дивите африкански котки, обитавали някога територията на днешна Етиопия (Абисиния).

Първата абисинска котка в Европа е докарана в Англия през 1868 г. от капитан Барет-Ленърд след военна експедиция в Африка. Тя се казвала Зула.

Породата е официално регистрирана през 1904 г., а по време на Втората световна война почти изчезва, но е възстановена благодарение на американски селекционери.

Красотата на котките е в тяхната уникалност и разнообразие. Всяка от тези породи – Сибирската котка, Мейн Куун, Бенгалската котка, Норвежката горска котка и Абисинската котка – носи своя характерен чар, съчетан с изящен външен вид и богата история. Те са перфектни спътници за хора, които ценят не само естетиката, но и интелигентността и социалността на котките.