Сините очи често са резултат от цвета на козината, който в повечето случаи е светъл. Важно е да отбележим, че цветът на очите няма нищо общо със слепотата.

Каква е връзката между синеоките бели котки и техния проблем със слуха ще научим в тази статия.

Бялата козина и сините очи са следствие от липсата на меланин от пигментните клетки. Междувременно същият дефект често засяга и клетъчен слой на вътрешното ухо, който е от съществено значение за слуха. Получената вродена глухота започва да се забелязва от 3 до 4 седмици - възрастта, на която новородените котенца обикновено би трябвало да чуват.

Предполага се, че около 40% от белите котки със сини очи са глухи, което не е малък процент. Въпреки това, както виждате повече от половината нямат този проблем.

Някои изключително интересни и редки представители се раждат с различни цветове на очите - едно синьо и едно зелено око. В тези случаи, ако има увреждане на слуха, то ще е само в едното ухо - от страната, където се намира окото със син цвят. 

Вижте още: Как да се грижим за котка със специални нужди?

Независимо от цвета на козината или на очите, ако котката ви много очевидно игнорира гласа ви (не само просто защото е котка), следва да потърсите помощ от ветеринар. Преди това, можете да я наблюдавате известно време.

Глухите мъркащи животинки би трябвало да изглеждат дезориентирани. Ходят странно, стряскат се лесно при докосване или се събуждат трудно. Можете да тествате като се отдалечите на метър или два от нея и плеснете с ръце или издадете силен шум. Ако всичко е наред със слуха ѝ би следвало да реагира.

Никога не пускайте котка, която има проблеми със слуха навън, тъй като много лесно може да се изгуби. Също така, за да я локализирате по-лесно у дома, можете да ѝ вържете звънче.

Прочетете още: Мяукат ли глухите котки?

Важно е да уточним, че глухотата е по-често срещана при котки с чисто бяла козина и сини очи. Повечето представители не са изцяло бели, тъй като имат оцветяване по главата или крайниците. Това означава, че нямат проблеми при пигментацията и производството на меланин (макар и да ги произвеждат в по-ниски количества), съответно не би следвало да имат проблеми със слуха.

Ако държите да имате синеока красавица у дома - потърсете породиста такава. Първо - шансът да има проблеми със слуха е малък. Второ - няма да сбъркате с цвета на очите. Както казахме по-рано, всички бебета се раждат със сини очи. Когато отидете в приют, всички малки ще имат този цвят очи, но когато пораснат при повечето, той ще се промени.

Вижте още: 10 породи котки със сини очи

Освен по-високия риск от вродена глухота, белите котки имат и някои други здравословни особености, за които стопаните трябва да са информирани. Един от най-сериозните рискове е повишената чувствителност към слънчева светлина. Поради по-ниското количество меланин, кожата на ушите, носа и около очите е по-уязвима и при продължително излагане на слънце може да се развият изгаряния или дори кожни тумори, включително плоскоклетъчен карцином.

Това важи особено за котки, които прекарват много време навън. Белите котки могат също така да имат по-чувствителна кожа, склонна към раздразнения. Добрата новина е, че повечето от тези проблеми могат да бъдат предотвратени с подходящи грижи – ограничаване на слънчевото излагане, редовни ветеринарни прегледи и внимателно наблюдение на кожата. Важно е да се подчертае, че белият цвят сам по себе си не означава болест, а просто изисква малко повече внимание.

В първите седмици от живота си мъничетата още не произвеждат меланин – пигментът, отговорен за цвета на очите, козината и кожата. Очите на новородените котета са напълно развити анатомично, но пигментните клетки в ириса все още са неактивни. Синият цвят не е „истински“ пигмент, а по-скоро оптичен ефект, получен от начина, по който светлината се пречупва в безцветния ирис.

С порастването на котето, обикновено между третата и осмата седмица, меланинът започва постепенно да се натрупва и цветът на очите започва да се променя. При повечето котки той потъмнява и става зелен, жълт, кехлибарен или меден. При синеоките котки този процес не протича напълно, тъй като генетичното им устройство ограничава производството или разпределението на меланин в ириса.

Затова, когато видим пораснала котка със сини очи, можем да сме сигурни, че това е резултат от наследствени фактори, а не от възрастта.

Много хора смятат, че всички бели котки са албиноси, но това е разпространен мит. Албинизмът е рядко генетично състояние, при което организмът изобщо не може да произвежда меланин. Истинските албиноси имат снежнобяла козина, много светла розова кожа, бледи лапички и носле, както и светлосини или дори червеникави очи, при които кръвоносните съдове прозиращи през ириса.

Белите котки, от друга страна, не са албиноси – при тях меланинът съществува, но генът за бял цвят „маскира“ останалата пигментация. Това означава, че под бялата козина може да се крие напълно различен цвят. Разликата е важна и от здравословна гледна точка. Албиносите са значително по-чувствителни към светлина, имат по-слабо зрение и по-висок риск от кожни проблеми. Белите котки могат да имат определени рискове, но не страдат от всички усложнения, характерни за албинизма.

Котките със сапфирени очи и бяла козина са много любопитна тема. Тези забележителни мъркащи любимци, все още са обект на изследвания и установяване на причините за тяхната генетична мутация. Както научихме, не е задължително всички бели синеоки красавци да имат проблеми със слуха, макар и процентът да е голям. От друга страна съществуват породисти гальовни животинки с тъмни петна по козината си, които са напълно здрави и могат бързо да ни пленят с чара си.