Някои от най-малките популярни породи включват Афенпинчер, Брюкселски грифон, Чихуахуа, Японски хин, Малтийска болонка, Папийон, Померан и Йоркширски териер. Първото и най-важно правило за успех е да опознаете породата на питомеца си. 

Всяка порода обикновено има своите личностни черти, груминг грижи, хранителни навици и тн. Отделете време и се информирайте възможно най-добре, преди да изберете домашния си любимец. Малки и очарователни – много хора просто не могат да устоят на желанието да имат едно от тези „преносими“ кученца, просто защото с тях можете да отидете навсякъде. Истината обаче е, че отглеждането на такова животинче не е толкова лесна работа, колкото изглежда. 

Храненето на малките кученца е една от големите отговорности, които трябва да имате предвид. Тъй като те имат по-малки стомаси, най-малките четириноги изискват по-често хранене – особено когато са още млади. Говорете с ветеринарния си лекар относно хранителните навици и честотата на хранене, ако не сте сигурни. Като задавате правилните въпроси и планирате предварително, храненето не би следвало да се превърне в проблем. Просто се уверете, че имате достатъчно време да се ангажирате и че осигурявате качествена храна на питомеца си. Струва си малко допълнителна инвестиция, за да поддържате здравето на четириногия си другар.

Кученцата, също като бебетата, трябва да тренират и да изграждат мускулите си. Техните стави и кости все още се развиват и са податливи на наранявания. Така че дори и да обожавате да разнасяте напред-назад косматия си другар, по-добре е да го свалите, за да му дадете възможност да получи упражненията, от които се нуждае. 

Много собственици на малки кучета ще потвърдят, че питомците им имат нужда да излизат по-често. Когато имате у дома такъв домашен любимец, то трябва да свикнете, че той ще има нужда да отскача по-често до тоалетната. А по време на домашното обучение ще се изискват незабавни, последователни и бдителни усилия от ваша страна. 

Имайки предвид, че пикочният мехур на едно малко кученце може да побере само около супена лъжица течност, разбирате, че ще са му необходими по-чести разходки. Ще трябва да извеждате вашето космато приятелче по няколко пъти на ден, докато не научи рутината да върши нещата си на открито. 

Постепенно, тъй като домашният ви любимец расте и пикочният му мехур укрепва, ще има и по-дълги периоди от време между разходките навън. Не очаквайте обаче да може да издържа до 8-10 часа. Ангажираността, последователността и постоянството са ключът към правилното обучение на вашето кученце от дребна порода.

Често собствениците на малки кученца се оплакват, че питомците им са дръзки и нервни. Въпреки че е факт, че голяма част от по-малките породи са склонни да бъдат вокални, социализацията и правилното обучение могат да окажат изключително положително въздействие върху тези поведения. Малките кучета са също толкова умни и нетърпеливи да угодят, колкото и по-големите им събратя. И те лесно могат да бъдат научени на маниери, като например да не лаят и да не се хвърлят на хората, когато са развълнувани.

Що се отнася до лаенето, не забравяйте, че за някои породи е естествено да ви предупреждават, когато чуят нещо, което вие самите може да не доловите. Или питомецът ви се опитва да ви  каже нещо. И ако го пренебрегнете, може несъзнателно да насърчите лаенето. В повечето случаи кучето ви или е гладно, или е жадно, може да му е скучно или да има нужда да излезе на разходка.

Обръщането на внимание на сигналите, които домашните ни любимци ни дават, е важна част от отглеждането им. Излагането на питомеца ви на голямо разнообразие от преживявания ще направи поведението му по-спокойно и дружелюбно. А колкото по-удобно и комфортно се чувства питомецът ви около други четириноги или хора, толкова по-добре. 

И накрая, имайте предвид, че малките породи са склонни към определен набор от здравословни проблеми. Има многобройни ресурси, чрез които можете да се информирате за различните медицински заболявания, към които може би е предразположен вашият дребен спътник.

Тези проблеми могат да се появят при всички породи, но са по-чести при малките породи: пателарна луксация, междупрешленна дискова болест (IVDD), панкреатит, брахицефален синдром на дихателните пътища и ектропион.

Важно е да отделите време, за да се запознаете с някои от по-често срещаните заболявания, за да можете да разпознаете симптомите, ако вашето кученце ги изпита.