, пишат от Dogtime.

Цитираното проучване, публикувано в Applied Animal Behavior Science, е проведено от изследователи от университета в Сао Пауло, Бразилия. Изводите от него са, че: „Агресията на домашните кучета засяга както животните, така и благосъстоянието на стопаните им, както и техните отношения“. 

Според учените, агресивното поведение често попада в категорията „нежелано“, тъй като е свързано най-вече с негативен контекст. Въпреки това обаче, „то си остава важен компонент от поведенческото развитие на кучетата“.

За целите на проучването, изследователите са събрали 665 различни породи кучета, включително – смесени, а целите на учените били фокусирани върху „връзките между агресивността и морфологичните, екологичните и социалните фактори“ при животните.

Любопитното е, че проучването на учените е установило, е някои физически черти като теглото, например, действително влияят и на агресивността. Но има и още – учудващо, изследователите открили, че социалните и екологичните фактори са по-добри предсказатели на кучешката агресия. 

„Резултатите подчертават нещо, което изучаваме от известно време: поведението възниква в следствие на взаимодействие между животното и средата, в която то се намира“, казва авторът и етолог Брезеида де Резенде.

Какво точно значи това? Стопани, които разхождат домашния си любимец по няколко пъти всеки ден, например, обикновено имат по-малко проблеми с агресията на питомеца си. Освен това, проучването предполага, че „по-тежките четириноги са склонни да бъдат и по-малко непокорни в сравнение с по-леките домашни любимци“. 

Показателно е, че проучването е установило още, че „кучета, които са отглеждани от жени, лаят по-малко по непознати“. И накрая – породите с къса муцуна (брахицефалните) като Мопс, Булдог и Ши-Тцу, имат по-лошо поведение в сравнение с тези със средна и дълга муцуна.

Резултатите от проведеното изследване подкрепят хипотезата, че „поведението е не само научено или повлияно от генетиката, но и резултат от постоянно взаимодействие с околната среда“. Изследователите обаче подчертават, че откритите от тях корелации не са причина и следствие.

„Да връзка действително има, но е невъзможно да се каже кое е първо“, се казва още в публикуваното изследване. И все пак, то предоставя убедителни доказателства, които оборват или най-малкото – поставят под въпрос, дългогодишната идея, че единствено породата е това, което определя поведението на кучето. Нещо повече – с това изследване, първото по рода си в Бразилия, учените започват да разкриват сложността на характера на любимите ни животни. Нещо, което вярваме, че ще се съгласите, е безкрайно интересно за всеки собственик на четириного. 

Вижте още: 

5 различни вида ръмжене при кучетата

Езикът на тялото на кучето: Оголване на зъбите

3 от най-честите поведенчески проблеми при малките породи кучета