Въпреки че никоя уважаваща себе си котка не би го признала, истината е, че те са точно като нас хората „простосмъртни”, наред с останалите живи същества и имат един живот. Макар и да накърним гордостта им, ще кажем, че техният дълъг и щастлив живот като домашни любимци зависи от човешката намеса.

Мъркащите приятели, които водят здравословен начин на живот и имат достъп до медицински грижи със сигурност биха могли да живеят дълъг и щастлив живот, изпълнен с пакости.

Все пак е забавно да мислим, че нашите котки ще останат живи за по-дълго, а митът за деветте живота е любопитен и датира още от Древен Египет. 

Точната история на произхода на котките и техните девет живота не е известна, но се смята, че започва от египетската богиня Бастет, която често е изобразявана с глава на котка. Също така е била богиня на бременността и раждането.

Всички знаем, че котките са били силно желани в Древен Египет и дори почитани, заради двойствената си природа на грация и нежност, съчетани със свирепост, непреклонност и заплашителност, когато става дума за плячка и оцеляване. Те са почитани и защото са се справяли без никакви проблеми с плъхове, които са изяждали запасите на хората.

Любопитно е, че според други култури гальовните приятели имат шест или седем живота, а не девет. В някои турски и арабски легенди се казва, че тези симпатяги имат шест живота, а в някои испаноговорящи части на света, както и в Италия и Бразилия се казва, че тези животни се радват на седем живота.

Докато котките всъщност нямат девет живота, много хора вярват в този мит, защото котките са в състояние да оцелеят при падания, които със сигурност биха били смъртоносни за повечето хора. Но науката може да обясни това явление.

Истината е, че домашните мъркащи животни са запазили много от дивите си характеристики и естествени инстинкти за оцеляване от дивите си събратя - способността да дебнат, да ловуват или да се нахвърлят плячката си, независимо става дума за малки животни навън или играчки, които имаме в домовете ни.

Много важен от тези инстинкти е въпросното „винаги падане на крака”. Като цяло, гальовните животни могат да изправят инстинктивно тялото си при падане, за да могат да „кацнат” грациозно на лапите си. На практика обаче, в зависимост от тежестта на падането и височината, мъркащият приятел не винаги е в състояние да включи в действие всичките си крака за приземяването и всъщност да се нарани много сериозно, дори пагубно. Още повече, че малките със сигурност не са развили този рефлекс.

Обикновено котките на закрито живеят средно 12-15 години, някои могат да достигнат без проблем и до 20 години. От друга страна, мъркащите приятели, които живеят навън - живеят достигат до около 2-5 години. Разликата е голяма и се дължи на това, че домашните котки се предпазени от всички опасни външни фактори като превозни средства, болести, поглъщане на отрова и всички тези опасности, с които за съжаление се сблъскват уличните котки и съкращават живота им.

Въпреки идеята, че котките са богоподобни и непобедими, и факта, че девет е символично число в много култури, реалността е, че котките всъщност нямат девет живота. Макар и да са много пъргави и тези способности да ни изглеждат свръхестествени, тези приятели просто са много жилави и бързи. Идеята котките да имат девет живота не е по-вярна от мита за черните котки, които носят лош късмет според повечето вярвания. Помнете, че тези симпатяги не са по-различни от останалите домашни любимци се нуждаят от също толкова грижи и внимание.

Колко е средната продължителност на живота на котките

Носят ли лош късмет черните котки