Дългосрочната памет е завладяваща област, която вълнува изследователите от години. И тъй като е любопитна тема и за нас, решихме да разгледаме малко по-подробно как работи паметта на кучетата – дали тя наистина се простира отвъд разходката до близкия парк тази сутрин.

Краткият отговор е да. Но и не точно. Защото дългосрочната памет на кучетата се различава от човешката. Хората притежаваме способността да поглеждаме назад и да разсъждаваме върху конкретни фрагменти от времето, благодарение на напредналото ни и емоционално съзнание. Можем да извикаме в ума си тези спомени, съкровени за нас моменти, когато пожелаем. 

Нашите кучета, от друга страна, имат различен вид дългосрочна памет. Те изграждат спомени чрез асоциации. С други думи, паметта на четириногите съхранява образа на определени хора, места или предмети въз основа на вида връзка, която животното е създало към тях. За това и често наричат паметта на кучетата асоциативна.

Има много различни примери за асоциативната памет при кучетата. Обучението на база положително подсилване е най-добрия пример, тъй като то работи на този принцип: всеки път, когато дадете на питомеца си лакомство за изпълнение на даден трик, то свързва командата с вкусно лакомство.

Домашният ви любимец може да асоциира някои от приятелите или членовете на семейството ви с особено приятелско или щедро отношение, когато става въпрос за лакомства или разтриване на корема. Или да има хубави спомени от местата, където е било – питомецът ви може да асоциира кучешкия парк със забавление и вълнение. 

Асоциативната памет може да бъде както положителна, така и отрицателна. Въпреки че всички примери по-горе са свързани с приятни спомени, преживяната травма също пази своя отпечатък в ума на животното. Ако нещо лошо му се е случило в миналото, четириногото може да свърже този спомен с определени типове хора, места или неща. Кучето може да се свива под леглото при звука на фойерверки. Или да е особено нервно около възрастни мъже с шапки или деца. 

Вижте още: Защо кучетата не харесват някои хора?

Смята се, че колкото по-положително или отрицателно е едно преживяване, толкова по-силна е връзката. И често въздействието се свежда до значимостта на събитието за вашето куче, например – ако то е застрашило оцеляването му. 

Способността на кучетата да запомнят определени събития е известна като епизодична памет. Това е вид дългосрочна памет, която е особено уникална за нас, хората и вероятно за няколко животински видове, включително, според учените, и за кучетата. 

Както се оказва, ние не сме единствените, които се чудят: „Имат ли четириногите дългосрочни спомени?“. Има няколко проведени експеримента, които са изследвали способността на кучетата да си спомнят конкретни събития. Проучване, публикувано в Current Biology, е установило, че кучетата със сигурност могат да запазват в паметта си спомени за конкретни събития. Те обаче не траят дълго.

С други думи, епизодичната памет при кучетата е по-скоро краткотрайна. Смята се, че четириногите пазят спомени за много кратък период от време, понякога – само до пет минути. Ето защо е важно да уведомите питомеца си, че е направил нещо нередно (като унищожаване на любимите ви обувки), в момента или непосредствено след акта. Защото ако са минали дори няколко минути, доста вероятно е животното да не разбере защо го наказвате. 

Знаем, че кучетата имат невероятно обоняние. Всъщност за тях то е основно сетиво, а миризмата е едно от ключовите неща, които четириногите използват за изграждане на спомени. За да разбере дали кучетата имат запазени спомени за своите биологична майка, братя или сестри, Питър Хепър от Училището по психология към Кралския университет в Белфаст, решил да проведе експеримент, като използва острото обоняние на група четириноги.

Като част от експеримента си, Хепър дава на кучетата парчета плат с аромата на майка им, братята или сестрите от котилото им, както и парчета, които миришат на други четириноги. Повечето участници в експеримента предпочели плата, напоен с аромата на майката, братята и сестрите им. 

Интересното е, че Хепър е извършил експеримента както върху кученца, така и върху по-възрастни кучета (около двегодишни), които са били отделени от котилото си на възраст между 8 до 12 седмици. И в двата случая е било очевидно, че потомството може да разпознае майка си, братята и сестрите си. 

Когато става въпрос за предишни собственици, резултатите по-скоро зависят от възрастта на кучето. Малко вероятно е кученце, което е попаднало в нов дом в по-ранна възраст, да запомни човека, който го е отгледал. Но ако животното е било осиновено като по-възрастно, да речем – на повече от две години, има голям шанс да си спомня предишния си собственик. Това е така, защото то е изградило положителна асоциация и привързаност към него. 

Добрата новина е, че ако сте осиновили по-старо куче, то вероятно ще се привърже към вас с течение на времето! Защото четириногите са животни с огромни сърца! 

Вижте още:

Как наказанието влияе върху поведението на кучето

Разбират ли кучетата, че са направили нещо нередно