Повечето хора ще ви кажат, че носът на едно куче трябва да е студен и мокър. Дори има една поговорка: студен нос, топло сърце. Според тази теория, ако носът на четириногото изведнъж стане топъл и сух, то може да има здравословни проблеми. Това обаче, незадължително е вярно. Ако сте загрижени за сухия нос на питомеца си, проверете температурата му и потърсете други симптоми за дискомфорт като летаргия, повръщане или диария. 

Никой не знае откъде е дошъл този мит, но вероятно това се е случило много отдавна, когато чумата все още е била основна заплаха в кучешкия свят. Един от симптомите на това заболяване е удебеляване и изсъхване на носа и възглавничките на краката.

Почесването в определена област – обикновено по корема или при основата на опашката и кракът на кучето ви започва да потрепва или направо подскача, сякаш рита на място. И повечето собственици намират в това движение израз на радост и удоволствие. 

Повечето стопани търсят това място отново и отново с надеждата и предположението, че това прави питомеца им щастлив. Четириногите не дават доказателства за противното. Това, което мнозина не осъзнават обаче е, че с действията си задействат рефлекс – верижна реакция от нерви. И колкото по-силно е разтриването, толкова по-бързо кракът на животното се движи и сърбежът преминава. 

Някои четириноги (обикновено мъжките) вдигат крак, за да уринират. Малките кученца клякат, за да се изходят, но някъде преди началото на пубертета повечето кутрета започват да го правят – и това няма нищо общо с хормоните. Всичко е свързано с маркиране. 

Кучетата обичат да уведомяват останалите къде са били. Чрез повдигането на крака си те позволяват на урината да достигне по-високо, по-близо до нивото на носа. И когато друго животно премине в близост, то ще усети по-добре кой е бил на това място преди него. И ще добави своя „подпис“ отгоре.

Чували ли сте, че „Старите кучета не могат да научат нови трикове“? Поговорката е не само грешна, но и неточна и несправедлива към по-възрастните четириноги. Едно куче, независимо от възрастта си, може да научи нови неща и би се радвало на възможността да го направи. Да, може да има някои по-стари домашни любимци, които вече нямат необходимите енергия и търпение. Но това не означава, че не могат да учат, а че тренировъчните сесии трябва да бъдат по-креативни, за да предизвикат у тях интерес. 

Всички кучета, млади и стари, се нуждаят от умствена стимулация. Обучението на по-възрастен домашен любимец на нещо ново ще поддържа ума му здрав, дори и тялото му да не е толкова бързо и силно, колкото е било преди.

Има собственици, които вярват, че обучението трябва да започне чак, след като домашният им любимец навърши шест месеца. Смята се, че това е моментът, когато животното е вече зряло и може действително да разбере това, което му се преподава. 

Всъщност, обучението трябва да започне веднага, щом се приберете у дома заедно с кученцето си. При четириногите, както и децата, трябва да има установени граници, график и рутина, те трябва да бъдат научени на добри маниери. Ако изчакате до навършване на шестмесечна възраст, може да се сблъскате с поведение, което бихте могли да избегнете по-рано.

Вижте още: 

По колко пъти е нормално да уринира кучето

На каква възраст да вземем кученцето у дома