В зората на историята на съжителството между кучетата и хората се е развила симбиотична връзка, пише Мишел Ривера, специалист по поведението на домашните любимци, цитирана от Американския киноложки клуб. Според популярното схващане, всичко започва, когато вълците и техните малки са се осмелили да се приближат по-близо до лагерните огньове на праисторическите хора, търсейки остатъци от храна. На свой ред те предложили на „първите си стопани“ ред ползи, сред които – да държат останалите натрапници на безопасно разстояние. 

Тази дългогодишна връзка между кучетата и хората дава приблизителна идея защо

След като вникнем малко по-дълбоко в природата на кучетата, можем да разберем по-ясно защо бездомните животни „осиновяват“ хора, чиято компания търсят ден след ден. Прародителите на днешните домашни любимци – вълците, по същество са товарни животни. Това означава, че те са социални и имат нужда да са около своите себеподобни. 

В дивата природа вълците живеят, работят и ловуват в глутница, за да оцелеят. Единаците, както знаем, не преживяват дълго. И тъй като домашните кучета произлизат от вълци, те все още са запазили някои (не всички), от тези им диви инстинкти. 

Основната разлика е, че опитомените кучета живеят редом до хората от хилядолетия, така че те гледат на нас като на свои защитници и членове на глутницата си. Всъщност, ние сме спомогнали за тяхната еволюция, образно казано „отгледали сме ги генетично“, за да ни третират като такива. Следователно, днешните домашни животни по своята същност разбират, че не биха могли да оцелеят дълго време сами, за това и търсят други себеподобни, както и хора. 

Имало е време, когато кучетата са можели да оцелеят сами в дивата природа, използвайки своите инстинкти. Днес обаче, след като са се опитомили, закодирани умения като лов, намиране на храна и вода, поддържане на безопасност и други, са силно избледнели. Днешните бездомни кучета най-често са бивши семейни домашни любимци, които или са избягали от дома си, или са били изоставени. За това и ако едно такова четириного ви „осинови“ – последва до дома ви и срещне от ваша страна дори минимална грижа, внимание, а защо не – и обич, то няма да си тръгне. Защото по своята същност всяко куче предпочита семейния пред бездомния живот. 

Ако сте имали щастието да бъдете осиновени от бездомно куче, има някои неща, които да имате предвид, за да изградите успешна връзка с четириногото. Първо – заведете новия си приятел до близката ветеринарна клиника, за да се уверите, че не страда от здравословен проблем, които се нуждае от незабавно внимание. 

След прегледа и обезпаразитяването (външно и вътрешно), следва една добра баня. Представете новия си спътник на всички настоящи домашни любимци, които имате, а след това се отпуснете и се насладете на компанията на четириногото. А на нас остава само да ви поздравим – защото няма по удовлетворяващо чувство от това да спасите нечий живот!

Вижте още:

Ето кой е най-важният фактор, когато си избираме куче

5 най-популярни мита за кучетата от приют