Да научим малчуганите как да се отнасят с уважение към домашния ни любимец е задължително условие, за да съжителстват те в хармония и спокойствие, без опасност от наранявания. 

Кучето може да се превърне в най-добрия и верен другар на детето ви, стига да поработите върху правилата, които това приятелство налага и за двете страни. Имайте предвид, че случаите, когато домашният любимец прояви агресия към по-малките членове на семейството, в голяма част са предизвикани от поведението на малчуганите. 

Много четириноги се страхуват от малки деца, защото те се движат хаотично, непредсказуеми са в реакциите си и често пъти в игрите и начините, по които докосват животното могат да са доста груби. 

Детският тембър е доста непостоянна величина, която често се мени и стряска кучето. Освен това, повечето деца обичат да прегръщат кучетата обвивайки ги с ръце плътно около врата – нещо, което животните не харесват и дори намират за леко плашещо. Цялата тази палитра от поведения (изключваме дърпане на опашката или бутане на паничката с храна, които са абсолютно забранени) могат да са потенциална причина кучето да не се държи особено приятелски с някое от хлапетата вкъщи. 

Независимо дали домашният ви любимец доказано принадлежи към порода, която се отнася нежно и да се разбира с деца, препоръчително е да не оставяте най-малките членове на семейството си сами в компанията му поне в началото. Важно е да наблюдавате как си взаимодействат, като особено внимание обърнете на езика на тялото на кучето – лесно ще познаете по реакциите и поведението му дали му е приятно или не. 

Не забравяйте, че превенцията е ключът към избягване на редица поведенчески проблеми. Ако забележите, че определени действия на детето ви не допадат на кучето – трябва да реагирате като създадете правила на взаимодействие между животното и детето. 

Децата трябва да бъдат научени, че кучето не е играчка. Дърпането на опашката, козината и ушите, опитите за езда или щипането на носа са неща, които причиняват на домашния любимец дискомфорт и болка. Дори и най-спокойното куче има праг на търпимост към подобен тип „посегателства“ и няма да толерира подобно поведение до безкрай. Често в началото четириногият ви приятел ще покаже, че подобни „милувки“ не му се нравят чрез напускане на помещението, ръмжене, оголване на зъби и накрая неминуемо ще отвърне.

Научете малчуганите на уважение към кучето с някои основни правила:

Детето не трябва да:

Ние сме свикнали с прегръдките и целувките като начин, чрез който демонстрираме привързаност, нежност и любов помежду си. Кучетата обаче НЕ се радват толкова да бъдат прегръщани, особено – да обвивате ръце плътно около врата им. Те НЕ обичат да ги целувате по муцуната или носа.Нещо повече – тези действия, особено ако са резки, могат да се разтълкуват като вид заплашително или агресивно поведение от страна на кучето и могат автоматично да предизвикат защитната му реакция.

Необходимо е внимателно и с примери да обясните тази разлика на децата, макар и за тях да е трудно в начало да я разберат. Нали, в крайна сметка всичко е от любов! 

Започнете с главното – кучетата общуват по различен начин от хората. Те използват главно езика на тялото, обонянието, зрението и слуха си. За това, когато поиска да целуне кучето ви (всички го правим!) наблюдавайте внимателно езика на тялото на животното. Ако то се напрегне видимо, оближе устни или погледне в страни, показвайки бялото на очите си – кажете на детето да спре. Вместо това насърчете детето да погали, разходи или да даде лакомство на любимеца ви. 

Основен момент, който трябва да разясните на наследниците си е, че докато домашният ви любимец се храни е желателно никога, по никакъв повод да не посягат към паничката му. Всяко подобно движение ще бъде разтълкувано от кучето като заплаха и опит да се вземе храната му – нещо, което ще го накара веднага да реагира. 

Осигурете на кучето място, където може да се храни спокойно и научете детето, че това е пространство само за домашния ви любимец и то не може да:

Имайте предвид, че кучето инстинктивно оголва зъби или ръмжи, за да защити храната си. За да не пострада хлапето ви, много е важно да му обясните, че в този момент домашният любимец няма как да знае какви са намеренията му. 

Безопасен и добър начин да свържете храната на кучето и децата е да ги научите да дават на любимеца ви лакомства. Научете ги как да му ги дават правилно: Нека поставят бисквитката в дланта си, а след това внимателно да я поднесат пред муцуната на кучето. По този начин, освен че улеснявате животното и то не се чуди как да вземе лакомството, намалявате и възможността без да иска да захапе малките пръстчета на детето. 

Децата имат много енергия и често вдигат шум в игрите си. За някои четириноги това е забавно, но за повечето кучета подобни звукови сигнали са по-скоро заплашителни. Четириногите са чувствителни към тона и тембъра на гласа ни, колкото по-спокоен е той, толкова по-кротко е животното.

Научете наследниците си, че когато викат НА или ПО кучето, хвърлят неща към него или се опитват да го „стреснат“, те правят неща, които обиждат и нараняват чувствата на домашния им любимец. 

Задължително е кучето ви да има свое местенце в апартамента, което е максимално отдалечено от детската стая или къта за игра на хлапетата. Дори и да не са насочено към животното, еуфорията и силните звуци, които издават при игра по един или друг начин дразнят косматия ни приятел. Научете хлапетата, че когато той се е „оттеглил“ в своето безопасно място, значи иска да бъде оставен на мира и следователно – да не го притесняват.

Най-добрата и безопасна игра, на която да научите детето и кучето е тази с донасяне на топка. Можете да опитате по следния начин: Нека хлапето вземе две топки за тенис и хвърли едната напред. Когато кучето я донесе обратно и я пусне, детето може да хвърли и другата. Това позволява на малчугана безопасно да вземе първата топка от земята.

Ако трябва да бъдем откровени, шансът винаги да сте наблизо и никога да не се стигне до инциденти между кучето и детето ви, е доста малък. Важно е, ако изпаднете в тази неприятна ситуация, да не бързате със заключенията и обвиненията. Най-добре е да разделите животното и хлапето за няколко дни, през което време да направите едно посещение с детето при ветеринар, който да направи преглед. След като сте изключили медицинската част, необходимо е да помислите за различните фактори, които са довели до нападението от страна на кучето. Поговорете с детето – най-често то само ще ви сподели какво точно се е случило, след като уплахата премине.

За да са щастливи и да се разбират домашния любимец и детето ни трябва съвсем малко „побутване“ от наша страна. Установявайки правила на уважение, възпитание, правилен подход и добро поведение спрямо четириногия ни приятел, ние учим наследниците си на много положителни неща, без дори да го съзнаваме!