Ако ситуацията е такава, бързаме да ви поправим – изцяло от вас и вашият подход зависи да възпитате и отгледате дружелюбно куче, на чието поведение и реакции можете да разчитате! И няма нищо по-ключово за това от момента на ранната социализация – така треньорите наричат този процес на срещи с нови хора, животни и ситуации, който е и едно от най-важните неща, които можете да направите за благосъстоянието на вашия приятел до края на живота му!

На по-късен етап това може да прерасне в агресия. Редица проучвания доказват, че именно лошата социализация е сред основните фактори за агресивно и нападателно поведение при вече зрели индивиди. Помагайки на кучето ви да се социализира вие можете да сте сигурни, че отглеждате един щастлив и уверен домашен любимец. Това е предпоставка да взимате четириногото по-често с вас, то да има повече свобода и съответно – да е по-щастливо!

Най-общо казано това е опознаване на заобикалящия свят от страна на кученцето. Случва се най-често през периода между 3 до 18-та седмица, тоест – още от първите часове, които прекарва с вас, новото му семейство, след като е отделено от майката или от средата си в приюта, ако е осиновено. Това включва: запознаване с други хора, непознати животни, както и различни дразнители като шумове, светлини (вкъщи и навън), ситуации и картини. 

Сред най-често срещаните нови и притеснителни неща за малкото куче в дома са: прахосмукачка, сешоар, телевизор, компютър, различни ел. уреди, телефони, звънец на вратата, а навън – шумове на коли и в градския транспорт, фойерверки и гърмежи, различни климатични фактори като дъжд, вятър, морета, езера и други.

Ранното отделяне от майката е сред основните причини за необходимост от социализация. По правило малките кученца трябва да са с майка си до 12-тата седмица, тъй като учат от нея за заобикалящия ги свят. Въпреки това често малките са разделени от нея доста по-рано и не знаят какво и как се очаква да правят.

Добра идея е да го запишете на училище, за да може да играе и да учи нови неща от животни на неговата възраст – в парка често по-възрастните не проявяват голям интерес към по-малките. Запознанствата и играта с други четириноги са важни, защото по този начин малчуганите учат как да общуват, заимстват навици и поведенчески модели (като вдигане на крак при мъжките, например), свикват как да играят без да хапят и тн. 

Каквато и да е ситуацията, най-важното е да останете спокойни. Вашите реакции ще дадат отражение и върху начина, по който малкото куче възприема дадени шумове и ситуации. Ако, например, навън има фойерверки или гърмежи, постарайте се да не се напрягате и опитайте да смените от тревожна към положителна асоциацията на любимеца ви – дайте му лакомство, погалете го и му говорете с успокояващ глас.

Важно е малкото животно да свикне с непознати, за да елиминирате риска да проявява агресия към тях като възрастно. За целта е добре да го водите на оживени места, където да се натъкне на различни хора – деца, тичащи и играещи, мъже, жени, с шапки и палта, бързащи, които му се радват или напротив – не му обръщат внимание…Всичко това е опит, първи впечатления, които се запечатват в ума на кученцето и то спира да се плаши от непознатото. Оставяйте любимеца си да се порадва на съседите, пощенския служител или продавача в кварталния магазин, с който се срещате всеки ден. Водете го с вас по кафета и ресторанти, където е позволено с домашни любимци. 

Повечето кучета по природа са склонни да се приобщават към семейството си – потребност останала им от живота в глутница. За да накарате малкото пале да се почувства уютно и спокойно с вас в новия си дом, постарайте се да го включите във възможно най-много дейности в ежедневието си. Спортувайте заедно, обръщайте му внимание, а ако живеете в къща с двор – задължително го прибирайте за през нощта вътре при вас. Колкото повече време прекарвате заедно, толкова по-лесно животинчето ще се почувства като член на семейството, а оттам – ще се успокои и развива хармонично.

Всеки нов шум, който животното чува за първи път – звук от скейборд по бордюр, косачка, велосипед, съдомиялна машина и др. може да го стресира или изплаши. Изработете си техники, с които да показвате на домашния си любимец, че няма от какво да се страхува – дали ще го погалите зад ушите, по гърба или коремчето, дали ще е лакомство – ще решите вие. Важно е да сте наоколо, за да реагирате и новите ситуации да се превърнат постепенно в нещо, което не предизвиква първоначална уплаха или смут у любимеца ви.

Да направите от кучето си възпитан, приятелски настроен и верен приятел е най-доброто, което можете да му дадете – един чудесен старт, за да се развива пълноценно и в безопасност, с увереност и положителни емоции. Ранната социализация, редовното и своевременно излагане на различни непознати ситуации, срещи с нови хора, картини и шумове, ще превърне четириногия ви любимец в общително и любящо куче!

Вижте още:

Защо е важно да тренираме кучето си

Създаване на ежедневна рутина за кучето ни

Да се подготвим за пристигането на кученцето