Кучешката депресия е тема, която занимава специалистите отдавна. Основният проблем при това състояние е, че е по-трудно за дефиниране или документиране при четириногите, отколкото при хората. В крайна сметка – тъгата и скръбта са нормални и естествени човешки емоции, които обаче рядко свързваме или разпознаваме при кучетата. Освен това всяко животно реагира по различен начин на дадена ситуация, което прави още по-трудно установяването на депресивно състояние. За да внесем малко яснота по темата, ще започнем с най-честите симптоми, които могат да ни подскажат, че нещо не е наред с домашния ни любимец. 

Това е и един от най-явните и забележими симптоми на депресия и при хората, нали? Всъщност, когато не се чувстваме емоционално добре ние предпочитаме да си останем вкъщи, вместо да ни се налага да контактуваме или общуваме с други хора. При кучетата това поведение се изразява в нежелание за игри и ангажираност със семейството. Някои стопани на домашни любимци забелязват, че кучето им не ги посреща ентусиазирано на вратата, както обикновено, отказва да стои в стаята, докато гледат телевизия или четат книга, например. Нежеланието да прекарва време с членовете на семейството си е сигурен признак за проблем.

Ако домашният ви любимец рязко започне да страни от вас, не иска да играе с играчките си или да се разхожда – значи имате причина за безпокойство.

Някои кучета, които страдат от депресия, почти нямат апетит, хранят се оскъдно или съвсем отказват да опитат от яденето си. Други пък сякаш искат още и още. Хранителните разстройства са често предшествани от състояния на депресия и при хората.

 Загуба или увеличаване на тегло – двете крайности -  са пряк резултат от промените в апетита на домашния ви любимец. 

Ако кучето ви е депресирано, то спи повече от обикновено. Някои животни увеличават с 10% до 40% времето за сън. От друга страна – при някои четириноги се наблюдава безсъние, нощно будуване и безпокойство.

Някои кучета, които изпитват симптоми на депресия, са по-нервни, стряскат се повече при силни звуци, постоянно са нащрек, изглеждат уплашено, а когато ви дойдат гости – гледат максимално бързо да се скрият в другата стая.

Възможно е кучето ви да откаже да спи на леглото с вас, както прави от години. Или да започне да се изпуска на различни места из къщата, въпреки че вече има установени хигиенни навици. Някои депресирани кучета дъвчат или напористо облизват лапите и носа си. Други – започват да вият или лаят по-често от обикновено. 

Малка част от кучетата, страдащи от депресия, могат да започнат с прояви на агресивно поведение като ръмжене, хапане или битки с други четириноги, с които до сега са се разбирали добре.

Както при хората, така и при кучетата е трудно да се обобщят всички фактори, които водят до състояние на депресия. Възможно е да е комбинация от няколко неща, като най-честите причини за депресия при четириногите са:

Ако домашният ви любимец не се чувства добре и не получи необходимата помощ, той може да изпадне в състояние на депресия.

Ако кучето внезапно загуби способността си да тича, играе и ходи нормално поради инцидент, травма или нараняване на гърба, както и в следствие на дегенеративно заболяване (артрит) при по-възрастните, то може да се почувства силно демотивирано за живот.

При някои кучета промяната в графика на стопанина или семейството им, води до състояние на депресия. Ако, например, започнете нова работа и вече нямате толкова време за животното, децата трябва да се върнат на училище и тн. 

Може би най-честата причина за депресия при кучетата е загубата на стопанина им. Често тя е съчетана с напускане на дома (при смърт на собственика) и преместване на кучето в нова, непозната за него среда. Може да се случи и при развод, когато детето заминава в колеж или друг град – винаги, когато любим човек напусне живота на кучето, той оставя огромна празнина в него и е потенциална причина за депресия.

Понякога за кучето може да бъде много стресиращо и дори – депресиращо, когато семейството или стопанина му се мести в ново жилище. Животното изведнъж губи своята територия и мястото, с което е свикнало, където се чувства спокойно и защитено. Всички кашони, куфари, опаковане, разопаковане влияят на емоционалното състояние на четириногия ви приятел. 

Лечението на депресивни състояния при домашните любимци е два вида: фармакологично (чрез лекарства и медикаменти) и нефармакологично. За да знаете кое от тях е подходящо за вашето куче:

Помислете внимателно - защо може би вашето куче страда от депресия. Какъв е животът, който му осигурявате – чувства ли се, според вас, щастливо? Достатъчни ли са му разходките, времето за игра и упражненията? Колко често остава само и скучае ли през това време?

Уверете се, че домашният ви любимец има всичко, от което се нуждае, за да се развива щастливо и пълноценно: ежедневна рутина, състояща се от достатъчно упражнения, физическа и психическа активност, игри, балансирана диета, внимание.

Добре е да направите основен преглед на любимеца си, за да елиминирате всички възможни здравословни проблеми – за да не се окаже, че бъркате симптомите на депресия с тези на някое болестно състояние. Направете рутинни изследвания, за да сте сигурни.

Ако нищо не помага и вашето четириного приятелче продължава да е апатично, умърлушено, за страни от вас и сякаш не можете да познаете предишното жизнерадостно и активно куче, то опитайте финално с фармакологично лечение. 

Понякога допълнителното внимание може да бъде достатъчно, за да върне четириногия ви приятел към нормалното му състояние!

Вижте още: 

Плачат ли наистина кучетата

Какви емоции изпитват кучетата