И макар всички да сме виждали онези сладки клипчета на кучета, които с видимо удоволствие си играят в снега, нормално е да се запитаме – дали домашните ни любимци изпитват студ? И по-важното – как да разберем, ако това действително е така, за да се погрижим за комфорта на косматия си другар.

Мнозина смятат, че щом кучето има козина, то е естествено защитено от студа. Истината обаче е доста по-сложна. Да, козината е отличен изолатор, но не всички породи разполагат с еднаква защита, а климатът, размерът и здравословното състояние на животното също играят огромна роля. Така че – да, на домашните ни любимци определено може да им стане студено, и понякога дори повече, отколкото си мислим.

Кучешката козина е първата линия на защита срещу ниските температури. Породи като Сибирско хъски, Аляски маламут или Самоед имат гъста двойна козина – външен слой, състоящ се от дълги косми и вътрешен, мек подкосъм, който улавя въздуха и създава топлинна изолация. Представителите на тези породи могат спокойно да тичат в снега, да прекарват повече време навън и дори да спят при минусови температури.

От другата страна на спектъра са късокосместите кучета като  Далматинец, Визла, Грейхаунд и Пинчер, мини и декоративните породи. При тях няма плътен подкосъм и тялото губи топлина бързо, особено когато има вятър или влага. Тези четириноги могат да започнат да треперят дори при 10 °C, а при по-ниски температури им е необходима допълнителна защита – палтенце или дори по-кратки разходки.

По-дребните кучета изстиват по-бързо. Причината е проста — те имат по-голяма повърхност на тялото спрямо масата си, което означава, че губят топлина по-лесно. Освен това малките породи имат по-малко подкожна мазнина. Големите породи, напротив, задържат топлина по-добре и могат да издържат по-дълго навън, стига козината им да го позволява.

Възрастта също има значение – кученцата и възрастните са по-чувствителни към студ, тъй като не могат ефективно да регулират телесната си температура. Същото важи и за кучета с хронични заболявания или ниско тегло.

Домашните ни любимци имат невероятната способност да се адаптират към различни климатични условия, но това не означава, че са неуязвими. Студът може да се отрази на здравето им много по-сериозно, отколкото изглежда на пръв поглед. Затова е важно всеки стопанин на може да разчете знаците, които животното му дава, и да реагира навреме. 

Първият и най-лесно разпознаваем симптом е треперенето – естествена реакция на организма, с която се опитва да генерира топлина. Но често има и по-фини сигнали. Ако кучето ви свива или дърпа лапите си от земята, започва да се движи по-бавно, прибира опашката между краката или се свива на кълбо, това е ясен знак, че не му е комфортно.

Друг тревожен признак е, когато кучето спира да проявява интерес към разходката – стои на място, отказва да тръгне или се опитва да се прибере само. При продължително излагане на студ се появяват симптоми на хипотермия – телесната температура пада под нормалните 38–39°C, венците побеляват или посиняват, а кучето става летаргично и дезориентирано. Това вече е спешно състояние и изисква незабавна намеса.

Още за опасностите, свързани с хипотермията при кучетата – четете тук (ЛИНК)

Вижте още: Може ли студът навън да разболее кучето ни?

Всички четириноги усещат студа по различен начин и имат свой собствен праг за това в кой момент им става неприятно да са навън. Това се дължи главно на разликите в породата, козината, възрастта и общото здравословно състояние на животното.

Кучета, отглеждани за издръжливост и устойчивост на зимно време, могат да понасят много по-ниски температури спрямо тези, които не са, гласи кратка справка в „Енциклопедия на породите кучета“ (Collie, 2015). 

Сред по-популярните четириноги с по-плътни зимни палта, които не се нуждаят и от дрешки през зимата, спадат:

Размерът на тялото и теглото на животното също влияят на студоустойчивостта му. По-малките кученца като Болонка, Ши Тцу, Померан или териерите, могат да настинат по-бързо и при по-високи температури, в сравнение с техните по-големи, по-тежки братовчеди. 

Не само размерът и породата определят колко податливо е едно куче на студено време. Дебелината и дължината на козината му също влияят на това как то ще реагира на по-ниски зимни температури. 

Като пример, със своята дълга, мека козина и дебел подкосъм, Пекинезът може да понася по-добре студа в сравнение с късокосместия Боксер, който е три пъти по-голям от него. 

За това, ако имате по-дребен домашен любимец или такъв с къса козина, не забравяйте да го наблюдавате за признаци на настинка през зимата.

Кутретата и възрастните кучета са изключително податливи на студ, без значение породата или дължината на козината им. Това е така, тъй като те изпитват по-големи трудности при регулирането на телесната си температура.

Въпреки че някои кучета са технически отгледани да прекарват по-дълги периоди от време на открито в студа, това не означава, че средата, в която го отглеждате не оказва своето влияние върху начина, по който животното възприема ниските температури през зимата. 

Например, ако имате Акита, която отглеждате в апартамент в града, то на кучето може да му е некомфортно, ако рязко смените средата и го включите в експедиция в планината посред зима, например. 

Някои породи кучета (по-дребните и тези с тънка, къса козина) се нуждаят от дрешки през зимата, които да им помогнат да запазят топлината на тялото си. По-голямото притеснение на стопаните на четириноги относно разходките през зимата би трябвало да е възможността за измръзване на лапите на животното. 

Сред другите възможни опасности, свързани със студеното време през зимата, е хипотермията. Признаците на измръзване при кучетата могат да включват скованост на мускулите, летаргично поведение, обща слабост и намалени умствени функции. Ако кучето киха или има хрема пък, това може да е знак, че развива настинка. И при двете изброени състояния е необходимо да се свържете с ветеринарен лекар, при това – възможно най-скоро.

Вижте още: Хипотермия при кучетата - една от опасностите на студеното време

В заключение,

Просто бъдете малко по-бдителни, когато термометрите навън сочат под нулата и ако видите признаци на измръзване или настинка – свържете се с ветеринарния си лекар.

Зимата може да бъде истинско приключение за кучето ви — снегът, свежият въздух и новите миризми превръщат всяка разходка в удоволствие. Но ниските температури, ледените настилки и солта по улиците крият реални рискове, които не трябва да се подценяват. Добрата новина е, че има няколко рутинни неща, които можете да направите, за да се превърнат зимните разходки в приятно, безопасно и забавно време – както за вас, така и за четириногия ви другар.

Зимата и студеното време не понасят добре на всички кучета. Породи като Сибирско хъски, Самоед или Бернски зененхунд могат да прекарват часове навън без проблем, докато други като Чихуахуа, Дакел, Визла или Грейхаунд започват да треперят след минути. Затова първата стъпка е да се съобразите с породата, възрастта и козината. Ако кучето е дребно, късокосместо, възрастно или слабо, облечете го. На пазара има удобни зимни якета и пуловери, които пазят не само топло, но и сухо.

Не забравяйте и отразяващите елементи — зимните дни са къси, а разходките често се случват по здрач. Светлоотразителна каишка, нагръдник или лампичка на нашийника ще направят кучето ви видимо за шофьорите и колоездачите.

Лапите са като нашите обувки — и точно както ние не бихме вървели боси по лед и сол, така и те страдат от студ и химикали. Солта, с която се обработват пътищата, може да причини изгаряния, раздразнения и напуквания на възглавничките.

Преди всяка разходка можете да нанесете специален защитен балсам или вазелин, който създава бариера срещу студа и солта. След прибиране у дома измийте лапите с хладка вода и ги подсушете внимателно. Проверявайте редовно за пукнатини, ранички или парченца лед, заседнали между пръстите.

Ако кучето ви не се съпротивлява, кучешките обувки са отлична защита — особено за малки породи или при дълги зимни преходи. Те пазят топло, предотвратяват наранявания и правят движението по заледен терен по-сигурно.

Ледът и замръзналият сняг могат да изглеждат безобидни, но са изключително хлъзгави и опасни както за вас, така и за кучето. Едно подхлъзване може да доведе до навяхване или травма на лапата. Дръжте кучето на повод при разходки в паркове, близо до пътища или около водоеми — замръзналите езера и реки никога не са безопасни.

Залагайте на по-къси, но по-чести разходки. Когато навън е много студено, не е нужно домашният ви любимец да прекарва дълго време на открито - 15–20 минути активна разходка могат да бъдат напълно достатъчни.

Вятърът и влагата са по-опасни от самия студ. Мократа козина губи изолационните си свойства, затова избягвайте дълго стоене в киша или дъжд. След всяка разходка подсушете добре кучето, особено в областта на гърдите, корема и лапите.

Ако кучето се намокри сериозно, използвайте хавлия или сешоар на ниска температура. Студената влага може да доведе не само до настинка, но и до мускулни схващания.

Зимата изисква повече енергия, особено при активни кучета, които прекарват време навън. Може леко да увеличите порцията им, но не прекалявайте – зимната активност често е по-малка и рискът от натрупване на тегло е реален. Винаги осигурявайте прясна вода, дори в студа – кучетата могат да се дехидратират и през зимата.

Кучето ви е най-добрият индикатор за това дали му е комфортно. Ако започне да трепери, да се опитва да се прибере, да се движи по-бавно или да държи лапите си вдигнати от земята – това е знак, че му е твърде студено. При такива признаци прекратете разходката и се приберете на топло.