Не всеки човек уважава загубата на домашен любимец по начина, по който би скърбил за починал член на човешкото си семейство – невинаги ще срещнем същите нива на съчувствие и разбиране. За това не е необичайно да чуете хора, които не са собственици на четириноги, да казват неща като: „Защо си толкова разстроен? Това беше просто куче“ или „Защо просто не си вземеш друго?“.

Вижте още: Какво да не казвате на приятел, чието куче е починало

Но в никой случай няма определено време, кога е най-добре да направите това. Скръбта е изключително лично пътуване, това не е линейно събитие. За това не бива да се притеснявате да отделите на себе си и останалите членове на семейството си достатъчно време, за да обработят тези чувства. И едва след това да вземете решение заедно. 

Моментът да вземете друго куче, след като вашият досегашен домашен любимец е починал, е строго индивидуален и е различен във всяка ситуация. Макар според някои отвличането на вниманието, до което ще доведат грижите за ново четириного, да е полезно при обработката на скръбта, за мнозина това не е правилно, защото отнема от паметта за първото куче. 

Не всеки преживява огромната скръб, която „отключва“ загубата на куче. За това и някои хора никога не намират сила в себе си да отворят сърцата си за домашен любимец отново. И това е съвсем нормално, категорични са ветеринарните лекари. Понякога пък тишината в дома идва твърде много за скърбящия собственик – като вид постоянно напомняне за травматичното преживяване. В този случай запълването й е полезно. 

Важно е да знаете, че това е много лично решение и няма нищо лошо в това да си вземете нов домашен любимец веднага или да изчакате месеци, дори – години, за да сте готови да обичате куче отново.

Съвсем обичайно поведение у скърбящите собственици е да сравняват новия си домашен любимец с предишния. Въпреки че може да се окаже доста трудно да не го правите, ако все пак подсъзнателно съпоставяте нещата, то опитайте се да подходите обективно – въздържайте се и да се разочаровате, ако новият ви космат приятел не се държи по начина, по който е било обичайно за починалото ви куче. 

Ако имате предпочитания към определена порода и сте избрали представител на същата, то сравненията, разбира се, са неизбежни, тъй като кучетата ще споделят сходни черти, прилики и нужди, свързани с отглеждането. Но не бива да забравяте, че всяко куче е уникално само по себе си. 

Ние не се съмняваме нито за миг, че куче, с което сте споделили живота си, никога няма да бъде забравено или заменено. Но, когато се почувствате готови и времето е подходящо друго четириногото да се появи в живота ви, можете да създадете нови спомени заедно. И изграждането на връзката с другото животно да продължи да помага за излекуване на сърцето ви.