Как да разпознаем синдрома на котешка хиперестезия

news@netinfo.bg (dogsandcats.bg) — Fri, 31 Dec 2021 00:00:00 +0200

Котките са мистични същества, от които можем да очакваме абсолютно всичко. Въпреки това, има разлика между стандартното „лудо” котешко поведение и такова, на което следва да обърнем внимание. Синдромът на котешка хиперестезия е едно от тези заболявания. То се характеризира с тревожност, повишена чувствителност или твърде голяма възбуда и енергичност.

Можете да срещнете това заболяване и под други имена като „синдром на самонараняване“ или „котешка психомоторна епилепсия“.

Как да различите това състояние от обичайната активност на мяукащия ви приятел, ще научим сега.

Симптоми, за които трябва да следите

Ако предполагате, че мяукащият ви спътник се държи необичайно, можете да го наблюдавате известно време и да си записвате или дори снимате действията, които ви притесняват. Това ще ви помогне както на вас, така и на ветеринарния лекар да открие някаква взаимовръзка между тези поведения и евентуално да постави диагноза.

Синдромът на котешката хиперестезия се характеризира със:

Чесане. Обикновено кожата в долната част на гърба и опашката стават доста чувствителни и можете да видите, че мъркащият ви приятел ги хапе грубо. Тревожно мяукане. Възможно е гальовният съквартирант да е по-звучен от обикновено и да мяука силно без видима причина. Странен поглед. Поначало котките имат малко луд поглед, но ако това е придружено с разширени зеници, „стъклен” поглед и гледане празно в пространството, може да е знак за проблем. Нервно бягане в различни посоки. Факт е, че мяукащите животни или бебетата често изглеждат сякаш са обладани от духове, а всъщност си играят. Ако домашният ви любимец евентуално страда от синдрома на котешката хиперестезия може изведнъж да започне особено ожесточено да бяга в крък или първо в едната посока, а след това в другата. Чувствителност към докосване. Вероятно котката ви ще е особено чувствителна когато я галите и видимо ще изпитва дискомфорт, който се различава от обикновеното темпераментно поведение, с което тя ви показва, че не обича да я докосвате. Как да различим синдрома на котешката хиперестезия от други сходни заболявания

Освен, че това състояние може да напомня на нормалното котешко по-енергично поведение, има някои други заболявания, с които може да се обърка и следва да се изключат:

Панстеатит (стеатит, жълта мастна болест). Панстеатитът е заболяване, причинено от излишък на ненаситени мастни киселини, съчетано с липса на достатъчно витамин Е. Най-често се появява при мъркащи приятели, които консумират твърде често храна, приготвена от стопаните им, а не котешка. Неврологично нарушение. Става дума за мъркащи приятели, които имат мозъчна инфекция, черепно-мозъчна травма или тумори. Алергия към бълхи. Сърбежът на кожата, поради ухапване, може да е причина за нестабилното поведение на мяукащия ви приятел, така че следва да се провери козината му внимателно. Токсично излагане на метали в околната среда. Трябва да се изключи консумацията на диетични храни, които не са били подходящи за мяукащия ви приятел или пък някакво взаимодействие с живак или досег с домакински препарати и пестициди.

В случай че горепосочените причини са изключени, възможно е заболяването да се разглежда и като форма на обсесивно-компулсивно разствойство (ОКР).
или състояние свързано със стрес.

Възможно лечение за мъркащия ви приятел

Винаги следва да се консултираме с ветеринарния си лекар, ако подозираме, че нещо не е наред с мяукащия ни спътник. В случай че състоянието се свързва с някаква форма на стрес, можете да ограничите стресорите и да се замислите дали е настъпила някаква промяна в домакинството ви, която може би не се харесва на гальовния домашен любимец. Игрите също биха могли да помогнат и да допринесат за по-положителното настроение на мяукащия ви съквартирант.

Хранителните вещества като голямо количество протеин и висококачествена храна, богата на всички необходими витамини и минерали също са сред задължителните „лекарства”.

Това разстройство се открива трудно и има вероятност да не се излекува напълно. Все пак, близката работа с ветеринарния ви лекар е от ключов фактор. С правилния подход, качествена храна и повече игри, бихте могли да направите мъркащият ви домашен любимец по-щастлив.

Вижте още:

Обсесивно-компулсивно разстройство при котки