Йоркитата са мънички кучета, които са с тегло между 2 до 3 кг или по-малко според стандарта на породата на Американския киноложки клуб. И логично, когато едно такова кученце дърпа каишката си по време на разходка, това не изглежда като голям проблем. В крайна сметка, това е достатъчно малко животно, лесно за вдигане и контрол, нали? Според някои стопани дори е сладко, когато Йоркито им лае и се държи като по-голямо, отколкото е!

Въпреки това, агресията в света на кучетата се оценява по езика на тялото, а не по размера. Защото, този Лабрадор, към когото се хвърля сладкото ви космато приятелче, може и да избере да му отговори по съответния начин - няма как да предвидите реакциите на четириногото срещу себе си, дори и породата му да не предполага агресивно поведение. Дори обикновено спокойните, добре възпитани кучета естествено реагират на агресията, ако бъдат предизвикани. И вашето Йорки може да пострада, при това – съвсем сериозно. 

Важно е да не неглижирате обучението на домашния си любимец само, защото е с по-малък размер. Независимо от породата, ваша отговорност е да научите питомеца си на същите социални умения, знаци и добри обноски, на които бихте тренирали и по-голямо четириного. 

Започнете, когато Йоркито ви е още малко, като го излагате на различни хора и други кучета. Не го принуждавайте да си взаимодейства с тях, тъй като безпокойството, което животното изпитва, може да се превърне в реален проблем с агресията. Ключово е взаимодействията да са контролирани, а домашният ви любимец да е на безопасно разстояние, за да се оттегли, ако не се чувства удобно. 

Вземете малко от любимите лакомства по време на разходката с кучето си и го награждавайте, когато проявява спокойно поведение. Тези малки поощрения ще помогнат да поддържате настроението на питомеца си и вместо общо безпокойство и нервност, разходката ви да премине приятно. 

Не е за подценяване и вашето поведение по време на разходката. Стремете се да сте максимално спокойни и отпуснати, не засилвайте безпокойството на кучето си, като му се карате или го вдигате рязко, за да го предпазите от стресова ситуация. Това само причинява объркване и може да засили защитните му реакции, ако Йоркито ви почувства, че се налага да ви защитава. 

Ако кучето ви винаги е било непринудено, но стане необичайно капризно, посещението на ветеринарния ви лекар може би е добра идея. Проблеми със зъбите, генетични заболявания, старост, загуба на зрение или стрес от промяна в начина на живот – всичко това може да стои в основата на поведението на косматия ви другар. Можете да отбележите събитията, предшестващи агресивните епизоди, така че ветеринарният ви лекар да открие по-лесно причината и да ви насочи как да я коригирате.

Вижте още:

Основни грижи за Йоркширските териери

5 най-чести поведенчески проблеми при Йоркширските териери