Загубата на слуха може да бъде вродена (животните се раждат с нея) или придобита. Ако се е появила в последствие, това може да се дължи на нараняване, лекарствени реакции или да е свързана с възрастта на четириногото. Вродената загуба на слуха се установява още в ранна възраст и често е генетично обусловена.

Предлагаме ви няколко начина, чрез които можете да започнете обучението на глухия си домашен любимец. Всички те са съобразени и отговарят на специфичните му нужди. 

Тъй като кучето с увреден слух не може да чува, когато го повикате, необходимо е да тренирате друг вид команда, която то да разбира. За това – научете го, че докосването е нещо добро. Не забравяйте да тренирате това, както бихте направили с всяко друго поведение.

Докосването е начин, чрез който можете да привлечете вниманието на домашния си любимец – точно както когато викате по име вашето чуващо куче. От вас зависи да решите къде точно да докосвате кучето си, за да му кажете нещо като „Хей, необходимо ми е вниманието ти!“. Най-често стопаните избират това да е по рамото или на определена точка по гърба. 

Свържете докосването с положително подсилване, така че кучето ви да разбере, че искате внимание, когато почуквате леко с пръст по конкретното място. Използвайте еднократно или двойно докосване, но не повтарящосе такова, защото то може да бъде досадно за животното. Ако желаете да научите животното да се обръща на страната, от която почуквате – подсилвайте само, когато завърти глава в желаната от вас посока. 

Оформянето на поведение е много важно, за да научите домашния си любимец да мисли самостоятелно. Идеята е крайното поведение, до което искате да достигнете, да се разбие на малки стъпки, които животното да усвоява постепенно. Това улеснява обучението, а и всяка крачка напред – води плавно до определената цел. 

Обучението с кликер включва използване на звук (щракване), за да се отбележи правилното поведение при кучето. Може да не ви изглежда приложимо при домашни любимци, които не са в състояние да чуват, но чрез някои модификации то може да бъде адаптирано към обучението на глухи кучета. 

Много треньори, които работят с домашни любимци, които не чуват, препоръчват използването на отваряне и затваряне на ръката – нещо като „ръчен кликер“ за отбелязване на поведението. Получава се ефекта на мигане или светкавица. 

Ключово при този метод е кучето да може винаги да вижда добре ръката ви. Винаги след успешно изпълнена команда със „светкавица“ – трябва да следва награда. 

Поведението на търсене на погледа на стопанина с цел потвърждаване, че наоколо е безопасно („чекиране“) помага на кучето ви да се научи да се обръща към вас и да чака напътствията ви. Това е важен навик, който е добре да бъде придобит от всички домашни любимци, но е още по-важен при глухите четириноги, които не могат да чуят идваща кола или да разпознаят ръмженето на друго куче. 

За да научите кучето си на този похват, първо започнете с награждаване на животното всеки път, когато ви погледне. В началото – добре е тренировката да се случва с контролирана среда. Всеки път, щом осъществите зрителен контакт с животното – направете знак с ръка тип „светкавица“ или физическо щракване, за да отбележите доброто поведение и наградете кучето.

Щом усетите, че четириногото е разбрало какво се иска от него – можете да пренесете обучението в по-разсейваща среда. Не забравяйте обаче да държите животното на повод – поне в началото, докато не усъвършенствате добре заученото поведение. 

Щом домашният ви любимец няма как да чуе какво се иска от него, от вас зависи да направите така, че да види командите ви. За целта – ще трябва да го свикнете, че определени знаци с ръце от ваша страна предполагат дадено поведение – от негова. Можете да използвате всякакви знаци – всичко, което желаете.

Най-важното е да бъдете търпеливи и последователни. Не променяйте даден сигнал, след като вече сте започнали да го тренирате, защото така само ще объркате животното. 

Някои стопани използват знаци от човешкия жестомимичен език, но вие можете да създадете и свой собствен. Обикновено е по-удобно да прилагате сигналите с едната ръка, за да може другата да е свободна за награждаване на желаното поведение. 

Обучението на глухо куче може да се окаже известно предизвикателство, за това не бива да се колебаете да се допитате до съвет от професионалисти, когато смятате, че не се справяте сами. Винаги използвате всичко, което домашният ви любимец обича за награда – лакомства, играчки или похвали. И бъдете много търпеливи – косматият ви приятел е уникален и има нужда от вас.