Всъщност отговорът на този въпрос е - по малко и от двете. Котенцата, които могат да наблюдават как майките им ловуват и убиват, сами стават по-добри в тези умения. Но всички здрави котенца показват поне известен интерес към хищническо поведение и ние виждаме това поведение и в домашните котки когато дебнат играчките си и се нахвърлят върху тях.

Когато котенцата преследват връв, топче или друга играчка, те се докосват до – и по някакъв начин практикуват – поведение, което е поддържало котките живи в продължение на безброй поколения. Много котки, които не са били научени да ловуват от майките си, ще го разберат сами, дори ако се хранят обилно от любящи стопани.

Но докато ловното поведение на котките отдавна е от полза за нас, като ограничава популациите на гризачи, в наши дни хищничеството на котките никога не е било по-противоречиво. Докато ние самите се разширяваме в чувствителни местообитания, ние вземаме нашите котки с нас. И когато правят това, което е естествено за тях, те предизвикват яростен дебат, особено когато птиците са тяхна плячка.

И все пак - дивите котки се хранят с това, което намерят навън независимо дали става дума за птици или гризачи. За домашните котки, които обаче ловуват птици може да има известни противоречия, особено ако атакуват по-редки птици, които трябва да се пазят.

Гальовните животни се учат да ловуват както благодарение на естествените си инстинкти, така и чрез наблюдаване на майката. Те могат да ловуват гризачи или плячка, която намерят навън, но като собственици на домашни котки по-скоро не бива да ги оставяме да вършеят прекалено много на свобода, още повече че това е опасно за тях. Котките, които живеят навън имат значително по-малка продължителност на живота, отколкото домашните ваксинирани, обезпаразитени и редовно хранени котки.

Така че ако искате да упражните ловните умения на мяукащия приятел - най-добре използвайте играчки у дома, а разходките навън на каишка трябва да за безопасни както за домашния любимец, така и за средата навън.