Да, ние правим много неща и разполагаме с цяла палитра от изразни средства, с които да изразим благодарността и признателността си. Но какво да кажем за любимите ни кучета? Как те показват благодарността си към нас? Чрез целувки и махане с опашка? Или с онзи влажен, леко жален и неустоимо сладък поглед? А защо не – с всичко изброено? Ето какво има да ни каже науката по въпроса относно начините, чрез които домашните ни любимци ни казват „благодаря“. 

Вие правите нещо наистина хубаво за кучето си, различно от обичайната рутина и ежедневни грижи – като, например, да го заведете в любимия му парк или да му купите някое наистина вкусно, но по-скъпо лакомство, запазено за специални поводи. И, разбира се, съвсем естествено, животното се забавлява с жеста ви. Едва ли има куче, което да не обича забавленията на открито/почерпката или всичко друго, което включва неговия стопанин. Но дали си мисли през това време: „Благодаря ти, скъпи мой човеко“?

Учените са единодушни – много е възможно. Ключът към разбирането на благодарността е емпатията. С други думи – не можем да се почувстваме истински благодарни за нещо, ако не сме в състояние да се поставим на мястото на човека, който дава подаръка/прави жеста/е мил с нас. Без съпричастност добрите чувства, свързани с това, че получаваме нещо хубаво, са просто щастие. Което също, разбира се, е страхотна положителна емоция. Но не е искрена благодарност. 

Проучване на изследователи от Виенския университет показва, че четириногите са способни да разбират и реагират на човешките емоции – ключови умения, свързани с емпатията. 

За целта на изследването кучетата били поставени в една стая със собствениците си, които от своя страна е трябвало да носят слушалки или да четат книга – игнорирайки четириногите. В същото помещение имало и високоговорители, които пускали на животните различни звуци на други кучета и хора – щастливи или тъжни, както и неутрални шумове като дъжд.

Резултатите? Животните са обръщали повече внимание на говорителите, когато възпроизвежданото съдържание е било с емоционален заряд – и от човек, и от друго куче. Нещо повече, те са били по-склонни да „замръзнат“, когато до ушите им достигали негативни звуци – като други хленчещи кучета или плачещи хора. Което, смятат учените, показва, че домашните ни любимци разбират разликата между щастието и страданието. Фактът, че кучетата показват емпатични тенденции предполага, че благодарността е в сферата на техните способности. 

Световноизвестният треньор на кучето Сизър Милан описва в публикация с блога си, че според него, развълнуваният отговор у домашните ни любимци, който виждаме, когато се приберем у дома след работа, погрешно се бърка с благодарност. Всъщност, действително това чувство у четириногите ни другари се появява в някои далеч по-тихи моменти, смята Милан. 

Според специалиста,

Те не го казват с думи, но го изразяват чрез енергията си – махане с опашка, а понякога – и усмивка, която сякаш казва: „Благодарен съм, че си тук и съм щастлив, че просто си до мен в момента“.

Дали усещането за благодарност е нещо, уникално за хората и кучетата? Или като цяло е емоция, често срещана в животинското царство? 

Изследванията по темата показват, че освен нас и домашните ни любимци, още някои животни са способни на нещо, което е близко до нашето определение за благодарност. Статия на Scientific American по темата разказва за историята на две шимпанзета, които са заключени в тъмно помещение по време на буря – когато човек отваря вратата, за да ги пусне, те инстинктивно го прегърнали. 

Животните обаче не показват благодарност само към хората, а и помежду си. Импала (вид големи антилопи, произхождащи от Африка) се грижат взаимно с нещата, които са досадни за другите. Например – едната антилопа отделя време, за да почисти другата, а втората й връща услугата за еквивалентно време. 

Това поведение подсказва, че животните имат концепция за справедливост и реципрочност, както и че оценяват помощта, която са получили, и искат да се отплатят за нея. 

Вижте още: 

Какви емоции могат да изпитват кучетата

4 типа кучешки усмивки