Ново проучване предполага, че мутации в ген, участващ в производството на хормона на стреса кортизол, може би играе съществена роля при опитомяването на кучетата. Именно по този начин, смятат учените, животните са развили уменията, помагащи им да си взаимодействат и общуват с хората.

Михо Нагасава от университета Азабу, Япония, и колеги са изследвали поведението на 624 домашни кучета, давайки им две задачи.При първата от тях четириногото е трябвало да реши под коя купа има скрита храна въз основа на знаци като взиране, посочване и почукване от страна на екипа учени. Целта на този експеримент е да тества разбирането на животните за човешките жестове и комуникация.

Вторият тест разглежда социалната привързаност на кучетата към хората. В него от домашните любимци се е искало да решат един наглед прост тест - да отворят контейнер, за да получат достъп до храна. Учените отбелязвали колко често и колко дълго кучетата прекарвали гледайки хората от екипа, очаквайки от тях насоки.

За целите на експеримента четириногите били разделени на две групи на база различни характеристики - по-древна група (състояща се от породи, считани генетично за по-близки до вълците като Акита и Сибирско хъски) и обща група (всички кучета, генетично по-отдалечени от вълците).

След приключване на тестовете учените направи констатацията, че представителите на древната група са търсели зрителен контакт с изследователите по-рядко в сравнение с другите четириноги по време на задачата за решаване на проблеми. Което предполага, че те са по-малко привързани към хората.

При първата задача, оказало се, няма значителни разлики между породите. На финалния етап учените са търсили разлики в гените, свързани с когнитивните способности, отнасящи се до взаимодействията с човека. Тук идва и интересното! Според констатациите, две промени в гена на рецептора на меланокортин 2 (MC2R) са свързани както с правилното тълкуване на жестове в първата задача, така и с по-честото взиране в учените в теста за решаване на проблеми.

Това, според изследователите предполага, че

В публикация в списание Scientific Reports, авторите на проучването обобщават:

“Накратко, тествахме 624 кучета, като акцентирахме върху кандидат-гените, отговорни за комуникацията им и хората. От тях генът MC2R се откроява като основен и най-ефективен при уменията на животните, приложени в двупосочен тест за избор и проблем-задача за решаване. Това води до извода, че този ген може да е мутирал в ранния процес по опитомяването на кучетата”.

Ние нямаме нужда от още доказателства, че кучето е най-добрият приятел на човека, дори и подкрепени с научни факти, а вие?