Резултатите от изследване на реакциите, свързани със скръбта, както при кучета, така и при стопаните им, проведено над 426 възрастни италианци, отглеждали поне две четириноги, потвърждават това.

Близо 90% от респондентите споделят за промяна в поведението на едното куче, след като другият домашен любимец е починал, се казва в статия, публикувана в списание Scientific Reports. Близостта между собственика и все още живия домашен любимец изглежда не влияе над начина, по който животното скърби. „Успяхме да разделим емоционалната реакция от поведенческата реакция“, се казва още в проучването.

Основният фактор, влияещ върху това дали едното куче показва скръбта си от загубата на четириногия си приятел, е “качеството на връзката между двете животни”.

Според отговорите на собствениците на домашни любимци, след загубата на едното от двете кучета, при оцелялото четириного имало видима промяна по отношение на дейностите, както и в емоционален план. Пострадала обичайната рутина на животното, свързана с навиците му за игра, сън и хранене. Проучването е установило още, че времето, което двете кучета са прекарвали заедно, не е оказало съществено влияние върху поведението на оцелялото куче. 

Любопитен факт е, че освен кучетата, склонност към скръб е докладвана и при други социални видове като човекоподобни маймуни, китове, делфини, слонове и птици. 

Въпреки това, що се отнася до домашните ни любимци, без съмнение е, че

Не бива да забравяме и, че емоционалната интелигентност и умственият капацитет на едно четириного е приблизително еквивалентен на този на човешко дете на възраст между две и три годинки. Да, както и малчуганите, така и кучетата нямат концепция за смъртта, но загубата от присъствието вероятно задейства модела на поведение, който ние наричаме мъка, скръб и траур. 

Знаем добре колко самите ние сме привързани към домашния си любимец. По същия начин кучето може да образува емоционални връзки - със себеподобни, както и с други животни в домакинството ви. Което прави неминуема и промяната на поведението му след загубата на приятел. 

46% от собствениците на кучета, участвали в цитираното по-горе проучване споделят, че при питомците им е имало намалени нива на активност, а  35% от четириногите са предпочитали да спят повече, вместо да се занимават с обичайните си дейности през деня.

В някои случаи промените в поведението продължават няколко месеца, докато в други - с години.

Установено е също, че поведението на собственика им влияе и на държанието на оцелелите кучета. Ако, например, човекът е гневен, тъжен и депресиран, то домашният любимец развива поведение на тревожност.

Според изследователите, за да помогнете на кучето си (а и на самите вас) да обработи по-бързо загубата, важно е да не се самовглъбявате и да потъвате в мрачни, депресивни състояния. Постарайте се, до колкото можете, да поддържате ежедневната рутина на животното. Предвидимостта в дните е ключова, за да се почувства домашният ви любимец отново сигурен. 

Вижте още:

Как да разберем, че сме готови за друго куче, щом домашният ни любимец е починал

Какво да не казвате на приятел, чието куче е починало