Според ново проучване, публикувано в списанието Pediatric Research, отглеждането на куче в семейството може да подобри социалните умения и да намали проблемното поведение на хлапета в предучилищна възраст. Заинтригувахме ви? Продължете да четете, за да научите повече за:

Всъщност, това не е нещо ново за учените. От години съществуват доказателства за нещо, което любителите на кучета знаем инстинктивно: връзката с четириногото и грижата за него прави живота ни (и този на децата ни) по-добър. Това, отчасти, се дължи на факта, че домашните любимци ни държат на крака. Буквално. Изследванията показват, че повишената физическа активност, която върви с отглеждането на куче, подобрява не само физическото здраве на малчуганите, но и цялостното им благосъстояние и развитие. Това е огромен бонус с оглед на факта, че живеем в свят, в който децата в повечето развити страни страдат все по-често от затлъстяване. 

И това далеч не е всичко: „Други проучвания по темата показват, че домашните любимци могат да бъдат полезни за самочувствието, автономността, емпатията, доверието и увереността на хлапетата. За много подрастващи кучето е източник на безусловна обич и лоялност“, коментира доцент Кристиан, старши научен сътрудник в Telethon Kids Institute и Университета на Западна Австралия.

Любопитното при цитираното изследване е, че ако до момента проучванията по темата се фокусираха главно върху по-големи деца, тук акцентът е поставен върху ползите от притежаването на четириного в по-ранен етап от живота – още на 2-5 години (възрастовият диапазон, разглеждан във въпросния експеримент). И колкото повече общува детето с кучето си, толкова по-добре: просоциалното поведение се засилва още повече сред малчуганите, които не само живеят в домакинство с домашен любимец, но редовно се забавляват с него – играят, ходят на семейни излети с животното и тн. Разликите в поведението на тези хлапета включват по-малко проблеми с връстниците и редуциране на поведенческите затруднения.

И така, как родителите могат да насърчат безопасната и любяща връзка между детето си и кучето му? На първо място специалистите подчертават, че във всички случаи взаимоотношенията между хлапетата и домашните им любимци трябва да се изграждат около взаимно уважение. Това означава, че цялото семейство, включително най-малките му членове, трябва да се научат да уважават животното. Един прост начин да спомогнете този процес, като същевременно засилите социалните и емоционални умения на детето си, е да го насърчите да се постави на мястото на четириногото. А сега задайте въпросите: Знаете какво ви допада в едно приятелство, нали? Така, и ако наистина не искате да правите нещо, дали вашият приятел въпреки всичко ще ви накара да го сторите? Как ще се почувствате? Дали това няма да развали дружбата ви? 

Освен уважението, надзорът е ключов. Но какво всъщност означава „надзор“? Специалистите визират не просто присъствие в стаята, когато домашният любимец и хлапето са в нея, а по-скоро постоянно преподаване. Да, важно е постоянно, винаги, когато детето и кучето си взаимодействат и са заедно, вие да ги учите как да се държат помежду си. 

Освен безопасността, има някои стъпки, които родителите могат да предприемат, за да укрепят връзката между детето и кучето, извличайки междувременно всички социални и емоционални ползи за хлапетата от прекараното качествено време с животното. 

Приложният специалист по поведение на животните и директор на програмата Canine Good Citizen на AKC д-р Мери Бърч отбелязва, че с адекватен надзор децата могат да бъдат включени в грижите за кучето по малки, ежедневни начини още от най-ранна възраст. „Родителите могат да научат детето си да четка внимателно четириногото или да му хвърля играчка“, коментира д-р Бърч. Взимайте хлапето със себе си, когато разхождате домашния си любимец. Можете да поканите питомеца си да се присъедини и към нощната приказка на детето. И когато семейното хранене приключи, ако животното е изчакало търпеливо, можете да насърчите хлапето да го почерпи с лакомство. 

Важно е децата да бъдат включени в ежедневието на кучето. Това ги прави по-отговорни и подготвени за нуждите му, което от своя страна засилва вероятността животното да започне да слуша и изпълнява команди, отправени му от страна на хлапетата.

А що се отнася до кучето, родителите винаги трябва да играят „лошото ченге“, оставяйки ролята на доброто на децата си. Тъй като възрастните са естествените авторитети в домакинството, кучетата ще толерират по-малко приятни взаимодействия с тях. Междувременно превръщането на хлапетата в източник на лакомство, игри и положителни взаимодействия, изгражда запас на добра воля и търпимост между кучето и детето.