Английският учен Джон Далтън (1766-1844) пръв провежда някои изследвания върху вродения далтонизъм. Така още в края на 18 век британецът открива и анализира този феномен, който пречи на него и брат му да разпознават някои цветове. Според исторически справки двамата бъркали аленото със зеленото и розовото – със синьото. 

При хората дефектът в червено-зеленото възприятие е най-честата форма на дефицит на цвят. В световен мащаб е известно, че до 8 процента от мъжете и 0,5 процента от жените със северноевропейски произход имат червено-зелена форма на далтонизъм. 

Тя се причинява от аномалии в молекулите, които служат за разпознаване на цветовете, известни още като конуси, които се намират в ретината - лигавицата в задната част на окото, която преобразува светлината в електрически импулси. В последствие – тези сигнали се предават през зрителния нерв до мозъка, където се формира изображението. 

Хората, при които някои от тези молекули (известни още като фоторецептори) липсват, нямат възможността да разпознават определени дължини на светлинните вълни. Това ги прави далтонисти, въпреки че на практика и те различават някои нюанси. Червено-зелените далтонисти виждат жълто и синьо, но елементите в червената гама им изглеждат сиви или кафяви. 

Вижте още 4 факта за кучешкото зрение, които вероятно не знаете

Идеята, че кучетата виждат света около себе си само в нюансите на черното и бялото, се преписва на Уил Джуди, любител на четириногите през целия си живот, писател и издател на списанието Dog Week. Той е първият, който декларира, че кучетата имат лошо зрение и смята, че могат да виждат отделни нюанси и тонове, както и само общи очертания и форми.

„Вероятно целият външен свят им изглежда като различни акценти на черното и сивото“, пише Джуди в своето ръководство от 1937 година, озаглавено „Дресировка на кучето“, цитирано от Американския киноложки клуб (АКС).

През 60-те години на миналия век други изследователи изказват предположението, че единствените бозайници, които могат да различават цветове, са приматите. Има няколко изследвания от този период, които подкрепят тези твърдения. 

През последните няколко десетилетия изследванията, фокусирани върху структурата на кучешкото око, разкриват някои съществени разлики в начина, по който то е устроено – в сравнение с човешкото. Еволюцията и функцията са довели до тези различия, смятат учените. За разлика от нас, четириногите са развили сетивата си и за нощен лов, за да могат по-лесно да проследяват и улавят храната си дори, когато навън е тъмно. За това и очите им са се приспособили да виждат по-добре в мрака и да улавят движение.

Вижте още: Виждат ли кучетата в тъмното?

„За целите на лова през нощта, кучешките уши имат по-голяма леща, повърхност на роговицата и отразяваща мембрана, известна като тапетум, която подобрява нощното виждане. Благодарение на това животните виждат по-добре и при слаба светлина в ретината“, обяснява главният ветеринарен директор на AKC, д-р Джери Клайн. 

Ретината на окото е мястото, където учените са открили и ключа към основната разлика в цветовото възприятие между кучетата и хората. 

Ретината е съставена от милиони светлочувствителни клетки. Тя включва:

При кучешката ретина има повече пръчици, отколкото конуси, докато при хората е обратното и това очевидно води до основната разлика в цветовото възприятие. Всеки тип конус регистрира различна дължина на вълната на светлината. Този за червено и зелено дава на хората възможността да видят цвета на розата или зелената ябълка, например. При кучетата, и някои далтонисти, липсва тази възможност. 

Междувременно е известно, че има някои видове риби и птици, които могат да различат дори по-широк диапазон от цветовия спектър, отколкото хората.

Учените вярват, че цветното зрение на кучето е подобно на това на човек, който има червено-зелен далтонизъм. Това сочат резултатите от изследване, проведено от Джей Нейц, ръководител на лабораторията за цветно виждане в катедрата по офталмология във Вашингтонския университет. 

Ами какво да кажем за буйната зелена морава, по която играете често? Вероятно за домашния ви любимец тя е по-скоро с вида на поле с мъртво сено. Яркочервената възглавница, върху която косматият ви приятел обича да подремва пък, за него изглежда като тъмнокафяво петно. 

Сега, когато вече знаете, че домашният ви любимец не е в състояние да види определени цветове, би било логично да изберете играчки и продукти за тях, които включват тези нюанси, които могат да различат, нали? 

Това знание може да ви помогне и да си обясните, защо жълтата тенис топка е толкова любима играчка на косматия ви спътник, докато той е по-скоро апатичен, ако тя е с розов или червен цвят. 

Не е добра идея да избирате червени топки, независимо дали ги хвърляте в тревата или в езерото в парка – доста е вероятно животното да ги загуби. А ако го учите да прави разлика между две или повече играчки, би било разумно да изберете поне една от тях да е с жълт цвят. 

Интересен факт е, че макар да не могат да ги видят добре, червените и оранжевите играчки са сред най-популярните и често срещани при кучетата. За това – ако тренирате домашния си любимец и сте избрали топка с цвят, който то се затруднява да различи, може би вината, че дресурата няма очакваните резултати, отчасти е и ваша, нали?

Зрението на кучетата е леко замъглено. Ако домашният ви любимец беше човек, той вероятно щеше да се счита за късоглед и щеше да се нуждае от очила, за да вижда по-далечни обекти, като например написаното на дъската в класната стая или близкия пътен знак. 

Кучетата имат повече пръчици в ретината спрямо хората. Те са чувствителни към форма, движение и по-слаба светлина. За това и четириногите ни другари могат да виждат движещи се обекти много по-добре отколкото тези, които не се движат и се намират в покой. Освен това, кучетата имат 10-20 пъти по-голяма чувствителност към движение спрямо хората, отбелязват от Американския киноложки клуб. 

В резултат на това домашните ни любимци могат да улавят малки промени в стойката на тялото и движенията. Това е и една от причините, поради които косматите ни другари се справят добре с обучението с жестове с ръце (безшумни сигнали).

Вижте още: Могат ли кучетата да виждат през стъкло?

Кучетата имат няколко анатомични предимства, които им позволяват да виждат по-добре в тъмното от нас. 

Очите на кучетата са разположени малко по-далеч едно от друго в сравнение с човешките, под ъгъл от 20 градуса. Това увеличава зрителното им поле и следователно периферното (страничното им зрение. 

Кучетата не могат да разчетат очна таблица, нито е необходимо да могат да четат и пишат като цяло. Тъй като имат по-малка нужда от добро зрение (то не е основното им сетиво, за сметка на обонянието), проверката на зрителната острота при четириногите ни другари е много основна. Защо казваме, че кучетата "виждат" с носовете си - четете тук

Ако домашният ви любимец може да влезе в стаята през вратата, без да се блъсне или поколебае или да премине през препятствията в кабинета на ветеринарния ви лекар при ярка и слаба светлина, то можете да заключите, че има добро зрение. 

Както при хората, зрението на кучетата може да се влоши с напредване на възрастта. Нормално е по-старите четириноги да са по-колебливи при изкачване на стълби или да подхождат по-плахо при разходка при по-слаба светлина. Някои от признаците, че кучето ви може би ослепява или развива проблем със зрението, включват:

Най-добрият начин да поддържате здравето на очите и зрението на кучето си е да му осигурите добра, балансирана диета и да посещавате ветеринарния си лекар ежегодно. Ако сте загрижени за това дали домашният ви любимец получава достатъчно хранителни вещества, важни за доброто зрение, като витамин А и омега мастни киселини, консултирайте се с ветеринарния си лекар. Специалистът ще ви насочи към добавки, подходящи за нуждите и здравословното състояние на питомеца ви. Още за ползите от приема на Омега-3 мастни киселини за кучето ви четете тук

*Снимките в материала са обработени чрез Dog Vision Image Processing Tool, инструмент, препоръчан от Американския киноложки клуб, който дава ясна представа как точно виждат света кучетата. Можете да опитате и сами: https://dog-vision.andraspeter.com/tool.php

Вижте още: 

Тенис топката – любима, но и опасна кучешка играчка