Домашните ни любимци разчитат главно на обонянието си, за да определят кое се яде и кое не. Голяма част от тази информация обаче, идва с житейския им опит. Кутретата и по-младите кучета са по-склонни да ядат неща, които не са храна, поради естественото си любопитство. Същото се отнася и за домашни любимци, диагностицирани с определени медицински или поведенчески заболявания. 

Както споменахме, кучетата разчитат главно на обонянието си, когато става въпрос за идентифициране на това какво е храна и какво не. Ще се съгласите обаче, че тяхната дефиниция за ядливо може да се различава доста от нашата! В това отношение четириногите естествено не правят разлика – кое е за ядене и кое не, докато не го сложат в уста.

Има определени неща, които може би миришат лошо на кучето (като кисели храни и лимони, например) и то може да ги подуши, а след това мигновено да отклони глава. А някои породи четириноги са по-придирчиви към храната си от други. Понякога дадено нещо може да има достатъчно интересен аромат за кучето и то да се опита да отхапе малко от него, за да провери дали си струва да се консумира. Или да му замирише толкова примамливо, че директно да го изяде на една хапка!

Но 

Обонянието на кучето е до 100 хиляди пъти по-силно от това на човека. Така че не е никак чудно, че четириногите използват носа си като основен начин за идентифициране дали нещо е годно за консумация или не. В сравнение с това, хората разполагаме с около 9000 вкусови рецептора, докато при домашните ни любимци те са едва около 1700. Така че вкусът обикновено не е добър начин за тях да определят дали нещо става за ядене или не (макар че това не ги прави по-малко заинтересовани от яденето!).

Четириногите ни другари може да се наслаждават на вкуса на определени неща, но ако те не им миришат примамливо (или животното не е достатъчно любопитно, за да го изследва), тогава то обикновено няма да се опита да го изяде. Именно силното обоняние привлича кучетата към продукти с изтекъл срок на годност или такива, които ние не бихме и помислили да консумираме.

Докато кутретата имат добро обоняние, в зависимост от възрастта си то може би все още не е толкова развито, колкото е това на по-възрастните им събратя. Кутретата обикновено са по-любопитни по природа и изследват света около себе си чрез устата си. В очите на едно младо и неопитно кученце, което тепърва открива света, всичко има потенциала да бъде вкусно лакомство!

През този етап на учене и изследване, косматите ни другари започват да разбират какво е и какво не е храна (или поне кои неща са по-забавни за дъвчене от други), а ние можем да им помогнем, насочвайки ги в правилната посока и предоставяйки им подходящи за възрастта им играчки за дъвчене. 

Да, домашният ви любимец дори няма да се поколебае! Истината е, че кучетата обикновено нямат проблем да консумират продукти с изтекъл срок на годност. Стига да миришат примамливо за тях, защото в противен случай просто няма да ги сложат в уста.

Домашният ви любимец може да прави това по една от следните причини:

Много кучета са любопитни по природа, особено кутретата и по-младите четириноги. През тези периоди на развитие те изследват и изучават света около себе си, а един от начините, по които го правят, е чрез устата. Любопитното кученце може да дъвче или погълне нещо, което обикновено се смята за негодно за консумация, особено ако предметът е с уникална текстура или издава забавен звук.

Подобно на любопитството, кучетата могат да ядат неща, които не трябва, ако им е скучно. Едно отегчено куче може да намери всичко интересно за дъвчене или ядене, за да се опита да се разнообрази. Осигуряването на подходящо физическо и психическо обогатяване може да помогне за предотвратяване на отегчението и да предпази животното от ядене на неща, които не трябва.

Кучета, които страдат от силен стрес или имат много задържана енергия, могат да дъвчат или ядат неща, които не са годни за консумация, като изход на тази тревожна енергия. 

Възможно е и неволно да сте насърчили това поведение. Понякога именно това води до увеличаване на честотата на ядене на определени неща. Добър пример е следната ситуация: Кучето ви взима използваната ви носна кърпичка от масата за кафе в хола. Вие забелязвате това, ядосвате се, започвате да му викате и/или да го преследвате. Домашният любимец, който първоначално може би е взел предмета само, защото му е било скучно или от любопитство, сега научава, че е направил нещо страхотно и забавно! Защото взимайки кърпичката ви, вие започвате да го преследвате (в неговите очи – да си играете) наоколо.

И ако собственикът внезапно спре да прави това и не предложи алтернатива, тогава кучето може да засили това поведение и евентуално – да опита да изяде въпросното нещо.

Въпреки че това е сравнително рядка възможност, има някои медицински състояния, които могат да накарат едно куче да консумира неядливи предмети. Клиничното безпокойство при раздяла (диагностицирано от ветеринарен лекар или специалист по кучешко поведение) може да накара животното да дъвче или да яде неща, които не трябва.

Дори четириноги, които не страдат от подобна тревожност, могат да проявят необичайни навици на дъвчене и хранене, когато се намират в състояние на силен стрес. Те често правят това, без да се замислят какво слагат в уста. Някои от тях могат да се опитат да дъвчат рамките на вратите, стените или прозорците в опит да избягат от дома си или от източника на безпокойството си.

Хранителните дефицити могат да бъдат друг източник на необичайни и прекомерни хранителни навици, а кучетата, които ядат натрапчиво пръст, камъни или други богати на хранителни вещества предмети, може да страдат от липса на жизненоважни вещества, витамини или минерали в диетата си.

Независимо дали целта ви е да спрете любопитното си кученце да рови в кошчето за боклук или работите върху намаляване на склонността на питомеца си да яде неща, когато е отегчен или тревожен, има няколко неща, които можете да направите, за да ограничите това поведение.

Въпреки че тази команда е най-полезна, когато сте наоколо, за да наблюдавате домашния си любимец, с многократната й употреба вие можете да развиете у питомеца си добър контрол на импулсите. А това значително да намали шансовете да сложи в уста нещо, което не трябва - дори във ваше отсъствие.

Вижте още: Помощ! Кучето ми яде всичко навън!

За любопитните или отегчените кучета всичко, което може да се яде или дъвче, може да е източник на забавление. Осигуряването на достатъчно играчки, дъвчащи се предмети и лакомства, ще ангажира вниманието на питомеца ви в желаната от вас посока и ще задоволи естественото му любопитство по безопасен начин.

Най-доброто нещо, което можете да направите за куче, което е склонно да яде неядливи предмети, е да ограничите достъпа му – на първо място. Важно е да държите всичко, което домашният ви любимец потенциално може да намери за привлекателно, на недостъпно за него място, далеч от обсега му. Особено ако мирише добре или имитира нещо да ядене!

В заключение, не забравяйте, че представата на едно куче за това кое става за ядене може да бъде много по-различна от нашата. За това и от нас зависи да се уверим, че това, което любимият ни другар слага в уста, е безопасно.

Вижте още: 

5 команди, които ще са ви от полза при разходката на кучето

Най-честите признаци на отравяне при кучетата

3 животоспасяващи команди, които всяко куче трябва да знае